Боян Бянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
'''Боян Бянов''' е български [[футболист]], първият капитан на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]]. Роден e на [[20 октомври]] [[1898]] във Варна. Играе на поста централен защитник.
| име = Боян Бянов
| име-оригинал =
| категория = офицер
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| пол = мъжки
| име-рождено =
| роден-място = [[Варна]], [[Княжество България]]
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]]
| националност =
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
'''Боян Златев Бянов''' е български офицер, полковник, [[футболист]], първият капитан на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол на България]]. Роден е на [[20 октомври]] [[1900]] във Варна. Играе на поста централен защитник.


Като дете помага на свещениците в храмовете в родния си град „Св. Николай“ и „Св.арх. Михаил“. Завършва Военното училище в София през 1922 г., а Военната академия през 1937 г. Военната му кариера започва като поручик в шеста пехотна търновска дружина, а след това служи в 39-та пехотна солунска дружина, базирана в Бургас. От 1930 г. е в десети пехотен родопски полк, а между 1933 и 1935 г. е в осми приморски пехотен полк. От 1935 г. е адютант на трета военноиспекционна област. На следващата година е изпратен в седми пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор е в петнадесети пехотен ломски полк. През 1944 г. е началник-щаб на 24-та пехотна дивизия. По време на българското участие във Втората световна война е началник тил. От 1945 г. е преподавател във Военната академия, а от 1946 г. и неин началник. От 1947 г. е началник-щаб на тила на войската<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/7101793 Демиров, П. Първият капитан на футболните национални става началник на Военна академия, в. 24 часа, 19.10.2018]</ref>.
Като дете помага на свещениците в храмовете в родния си град „Св. Николай“ и „Св.арх. Михаил“.


== Кариера ==
== Кариера ==
Ред 8: Ред 31:
По време на обучението си в юнкерското училище в София, играе в „Левски“. Добрата му игра, му осигурява повиквателна за новосформирания национален отбор, където е определен за капитан на отбора. На 21 май 1924 г. той извежда отбора за първата си среща срещу Австрия. Общо изиграва 4 мача за националния отбор. Участва на [[Летни олимпийски игри 1924|Летните олимпийски игри в Париж]] от 1924 г. Друг знаменателен факт е свързан с него. ''Тича'' печели Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. Това е и първият спортен трофей завоюван за България. Като капитан на отбора, той пръв вдига купата.
По време на обучението си в юнкерското училище в София, играе в „Левски“. Добрата му игра, му осигурява повиквателна за новосформирания национален отбор, където е определен за капитан на отбора. На 21 май 1924 г. той извежда отбора за първата си среща срещу Австрия. Общо изиграва 4 мача за националния отбор. Участва на [[Летни олимпийски игри 1924|Летните олимпийски игри в Париж]] от 1924 г. Друг знаменателен факт е свързан с него. ''Тича'' печели Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. Това е и първият спортен трофей завоюван за България. Като капитан на отбора, той пръв вдига купата.


По време на войната от 1945 г. организира футболни срещи в паузите между военните действия. След края на войната става началник на Военната академия, работи и във Военното министерство. По-късно е назначен на работа в [[БОК]]. Умира на [[24 декември]] 1972 година.
По време на войната от 1945 г. организира футболни срещи в паузите между военните действия. След края на войната става началник на Военната академия, работи и във Военното министерство. По-късно е назначен на работа в [[БОК]]. Умира на [[22 декември]] 1972 година.

== Източници ==
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 14: Ред 40:


{{България24-състав}}
{{България24-състав}}
{{Портал Военна история на България}}
{{СОРТКАТ:Бянов, Боян}}
{{СОРТКАТ:Бянов, Боян}}
[[Категория:Български полковници]]
[[Категория:Четиридесет и първи випуск на военното училище в София]]
[[Категория:Български футболисти]]
[[Категория:Български футболисти]]
[[Категория:Родени във Варна]]
[[Категория:Родени във Варна]]
[[Категория:Футболисти на Тича (Варна)]]
[[Категория:Футболисти на Тича (Варна)]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 17:59, 27 октомври 2018

Боян Бянов
български офицер
Роден
Боян Златев Бянов
Починал

Учил вНационален военен университет

Боян Златев Бянов е български офицер, полковник, футболист, първият капитан на националния отбор по футбол на България. Роден е на 20 октомври 1900 във Варна. Играе на поста централен защитник.

Като дете помага на свещениците в храмовете в родния си град „Св. Николай“ и „Св.арх. Михаил“. Завършва Военното училище в София през 1922 г., а Военната академия през 1937 г. Военната му кариера започва като поручик в шеста пехотна търновска дружина, а след това служи в 39-та пехотна солунска дружина, базирана в Бургас. От 1930 г. е в десети пехотен родопски полк, а между 1933 и 1935 г. е в осми приморски пехотен полк. От 1935 г. е адютант на трета военноиспекционна област. На следващата година е изпратен в седми пехотен преславски полк. През 1939 г. вече като майор е в петнадесети пехотен ломски полк. През 1944 г. е началник-щаб на 24-та пехотна дивизия. По време на българското участие във Втората световна война е началник тил. От 1945 г. е преподавател във Военната академия, а от 1946 г. и неин началник. От 1947 г. е началник-щаб на тила на войската[1].

Кариера

Бянов е сред най-значимите фигури в историята на българския футбол. Започва да тренира с „Тича“ и впоследствие се превръща в една от най-големите легенди на клуба.

По време на обучението си в юнкерското училище в София, играе в „Левски“. Добрата му игра, му осигурява повиквателна за новосформирания национален отбор, където е определен за капитан на отбора. На 21 май 1924 г. той извежда отбора за първата си среща срещу Австрия. Общо изиграва 4 мача за националния отбор. Участва на Летните олимпийски игри в Париж от 1924 г. Друг знаменателен факт е свързан с него. Тича печели Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. Това е и първият спортен трофей завоюван за България. Като капитан на отбора, той пръв вдига купата.

По време на войната от 1945 г. организира футболни срещи в паузите между военните действия. След края на войната става началник на Военната академия, работи и във Военното министерство. По-късно е назначен на работа в БОК. Умира на 22 декември 1972 година.

Източници

Външни препратки