Горнобански манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп след запетая
м без nowiki; козметични промени
Ред 25: Ред 25:


== Архитектура ==
== Архитектура ==
Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно [[турци|от турците]] и за последно [[БКП|от комунистическия режим]] и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от [[османска власт]] възстановява [[средновековие|средновековния]] [[Черква|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж. Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около [[олтар]]а и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има [[Наивизъм|наивистичн]]<nowiki/>и [[възрожденски]] [[стенопис]]и, в храма има и [[икона]] на [[Стефан Дечански|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма „Св. Св. Кирил и Методий“ и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с [[Монашество|монашеските]] келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и [[купол]]а на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.<ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора – Горнобански манастир]</ref>
Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно [[турци|от турците]] и за последно [[БКП|от комунистическия режим]] и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от [[османска власт]] възстановява [[средновековие|средновековния]] [[Черква|храм]] по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж. Храмът е [[неф|еднокорабен]], [[апсида (архитектура)|едноапсиден]] с две петостенни [[конха|конхи]] и размери около 16 на 11 м, над и около [[олтар]]а и отвън в [[Люнет (архитектура)|люнетите]] над прозорците и вратите има [[Наивизъм|наивистични]] [[възрожденски]] [[стенопис]]и, в храма има и [[икона]] на [[Стефан Дечански|Свети Крал]]. Обявен е за [[паметник на културата|паметник на културата от местно значение]]. Днес се състои от храма „Св. Св. Кирил и Методий“ и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с [[Монашество|монашеските]] келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и [[купол]]а на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.<ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора – Горнобански манастир]</ref>


== История ==
== История ==
=== Построяване и разорения ===
=== Построяване и разорения ===
''Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва <ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref><ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора – Горнобански манастир]</ref> с близката българска крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], братът на [[Иван Асен II|Цар Иван Асен II]], посторил в [[1241]] [[Света Петка Стара (София)|църквата Света Петка Стара]] в отстоящия само на няколко километра управляван от него [[Средец (София)|Средец]] и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] построил [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[османска власт]] в 1388 г. [[Манастир]]ът „[[Св. Св. Кирил и Методий]]“ е многократно разрушаван от [[османци]]те и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] век и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-[[1804]] г. мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките Осъм, [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на [[комитопули|Самуиловата династи]]<nowiki/>я и съпруг на [[Анна Тертер|Анна Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век]].<ref>[http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]</ref>
''Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“'' е част от общността на манастирите в [[Софийска света гора|Софийската Света гора]]. Основан е около средата на [[13 век|ХІІІ век]] по времето на [[Асеневци]], възникването му се свързва <ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref><ref name=":0">[http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/sofia-parks-preserves/1144 Софийска Света гора – Горнобански манастир]</ref> с близката българска крепост пазеща ''Бучинския проход'' към [[София]] и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните [[Александър (севастократор)|севастократор Александър]], братът на [[Иван Асен II|Цар Иван Асен II]], посторил в [[1241]] [[Света Петка Стара (София)|църквата Света Петка Стара]] в отстоящия само на няколко километра управляван от него [[Средец (София)|Средец]] и сина му [[Калоян (севастократор)|севастократор Калоян]] построил [[Боянска църква|манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква]] и на църквата [[Свети Николай (София)|Св. Николай в София]] около [[1260]] г., били втори след [[Цар на българите|Царя]] в ранговете на могъщото [[Втора българска държава|Българско царство]]. След падането на Софийско под [[османска власт]] в 1388 г. [[Манастир]]ът „[[Св. Св. Кирил и Методий]]“ е многократно разрушаван от [[османци]]те и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в [[18 век|ХVІІІ]] век и отново възстановен. По времето когато [[Осман Пазвантоглу]] вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква [[Света Неделя (София)|Cв. Неделя]] и са скрити в периода [[1797]]-[[1804]] г. мощите на [[Стефан II Милутин|свети крал Стефан]] след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите [[Първо Българско царство|български земи]] до [[Драч (област)|Драч]] и реките Осъм, [[Девол (окръг)|Девол]] и [[Томор|планината Томор]] в днешна [[Албания]], помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на [[комитопули|Самуиловата династия]] и съпруг на [[Анна Тертер|Анна Българска]], баща на [[Анна Неда]], българска царица и майка на [[Михаил Шишман|цар Михайл Шишман]], е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около [[Руско-турски войни|руско-турските войни]] в първата половина на [[19 век|ХІХ век]].<ref>[http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]</ref>


=== Предпоследно възстановяване ===
=== Предпоследно възстановяване ===

Версия от 19:06, 28 октомври 2018

Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
Църковният храм
Църковният храм
42.6505° с. ш. 23.1853° и. д.
Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
Местоположение в България
ВидПравославен манастир
Местоположение кв.Горна Баня, България
Изграждане13 век
СтатутПаметник на културата
СъстояниеДействащ
Горнобански манастир
„Св.св.Кирил и Методий“
в Общомедия

Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий (наричан и Горнобански) е действащ манастир на Българската православна църква[1].

Местоположение

Намира се в самата Люлин планина. на около 6 км от центъра на вилния квартал Горна Баня на Столицата на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.[2]

Архитектура

Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от османска власт възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж. Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има наивистични възрожденски стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма „Св. Св. Кирил и Методий“ и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.[3]

История

Построяване и разорения

Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е част от общността на манастирите в Софийската Света гора. Основан е около средата на ХІІІ век по времето на Асеневци, възникването му се свързва [4][3] с близката българска крепост пазеща Бучинския проход към София и с исторически известнната широка строителна активност и иждивението на градителите на църкви и манастири мощните севастократор Александър, братът на Цар Иван Асен II, посторил в 1241 църквата Света Петка Стара в отстоящия само на няколко километра управляван от него Средец и сина му севастократор Калоян построил манастира Св. Пантелеймон с Боянската църква и на църквата Св. Николай в София около 1260 г., били втори след Царя в ранговете на могъщото Българско царство. След падането на Софийско под османска власт в 1388 г. МанастирътСв. Св. Кирил и Методий“ е многократно разрушаван от османците и пак въстановяван от христолюбивите българи, предпоследно е разсипан в ХVІІІ век и отново възстановен. По времето когато Осман Пазвантоглу вилнее из Западна България тук в Люлин планина са пренесени от софийската черква Cв. Неделя и са скрити в периода 1797-1804 г. мощите на свети крал Стефан след което са врънати обратно. Това поражда поверието, че този сръбско-българският крал, владял и старите български земи до Драч и реките Осъм, Девол и планината Томор в днешна Албания, помагал на българите в западните им земи срещу домогванията на визйтнтийците, потомък на Самуиловата династия и съпруг на Анна Българска, баща на Анна Неда, българска царица и майка на цар Михайл Шишман, е свързан с манастира като негов дарител или строител, но исторически данни които да го потвърдят не са открити. След връщането на мощите манастирът пак е разсипан от турците около руско-турските войни в първата половина на ХІХ век.[5]

Предпоследно възстановяване

Жители на с. Горна Баня в 1863 г. най-накрая успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастирския храм „Св.Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно и национално дело е горнобанчанина дедо Цене (името му е вдълбано в камък от подновената стена на храма). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започва без да пита никого възстановяването му, но турците научават, арестуват го закарват на съд в Русчук, понеже нямал разрешение за строителството на нова християнска черква. Като държал твърдо на истината, че не строи нова а поправя стара църква и най-вече с големи рушвети на корумпираните турски чиновници дедо Цене се оттървава само с два месеца и половина в зандана. След това той събрал цяло стадо от 600 овце и овни и сам ги закарал в Цариград, подарил цялото стадо рушвет на великия везир и издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храма на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Милети и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Освободителната Руско-турската война 1877-1878 г. дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски, той обаче бързо избягал при освободителите и след няколко месеца облечен с руска униформа влязъл в София на 4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.[4]

Последно разоряване и възстановяване

След счупването на оковите на владичеството Манастирът "Св. Св. Кирил и Методий" в свободна България бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от тяхната власт, а в началото на 50-те години на XX век, направо е затворен и самия манастир и в него са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот. Имотите са окончателно разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Сега храма, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сграда останали от стария манастирски комплекс.[6]

Духовно служение

Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма келии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май – патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.[7]

Вижте също

Източници

Външни препратки