Арабаконашки обир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:57, 28 октомври 2018

Арабаконашкият обир е ограбването на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско („царската хазна“), извършено на 22 септември 1872 г. в местността „Пантата“ на Арабаконашкия проход.

Арабаконашкият обир е организиран от Частните революционни комитетити на Вътрешната революционна организация в Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Правец и Етрополе. Инициативата за обира принадлежи на Димитър Общи, тетевенския чорбаджия и член на частния комитет Станьо Врабевски и Петко Милев (Страшникът). Целта е набавяне на парични средства.

В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощникът на Васил Левски и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София – Димитър Общи. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Васил Йонков (Гложенеца) (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене, Ловешко).^[1]

По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.

Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на Вътрешната революционна организация. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в Гложене, Орхание, Ловеч, Тетевен и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султанът назначава Софийска извънредна следствена комисия, която да разследва ВРО. По време на разпитите Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на Великите сили. Използва „тактиката на множеството“. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в Къкринското ханче.

Източници

↑ Заимов С., Миналото, С., 1983, с. 148,153

Генчев Н, Васил Левски, С., 1987, с. 72

[1] Заимов С., Миналото, С., 1983, с. 148,153

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Арабаконашкият обир''' е ограбването на [[Османска империя|турската]] пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от [[Ботевград|Орханийско]] и [[Тетевен]]ско („царската хазна“), извършено на [[22 септември]] [[1872]] г. в местността „Пантата“ на [[Арабаконак|Арабаконашкия проход]].
-[[Image:Pantata.JPG|ляво|thumb|270px|Местността „Пантата“]]
+[[Файл:Pantata.JPG|ляво|мини|270px|Местността „Пантата“]]
 Арабаконашкият обир е организиран от Частните революционни комитетити на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] в Орхание (днес [[Ботевград]]), [[Тетевен]], [[Правец]] и [[Етрополе]]. Инициативата за обира принадлежи на [[Димитър Общи]], тетевенския чорбаджия и член на частния комитет [[Станьо Врабевски]] и [[Петко Милев (Страшникът)]]. Целта е набавяне на парични средства.
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 По случайност извършителите на обира са разкрити и последователно голяма част от тях са арестувани.
-[[File:Obshti.jpg|мини|80px|Димитър Общи]]
+[[Файл:Obshti.jpg|мини|80px|Димитър Общи]]
-Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на Вътрешната революционна организация. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]], [[Орхание]], [[Ловеч]], [[Тетевен]] и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султанът назначава [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийска извънредна следствена комисия,]]<nowiki/>която да разследва ВРО. По време на разпитите Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на [[Велики сили|Великите сили]]. Използва „тактиката на множеството“. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в [[Къкринското ханче]].
+Арабаконашкият обир има тежки последствия. Полицейското следствие попада в дирите на Вътрешната революционна организация. Започва в Тетевен, продължава в Орхание и завършва в София. Властта предприема масови арести и задържа голям брой членове на организацията в [[Гложене (Област Ловеч)|Гложене]], [[Орхание]], [[Ловеч]], [[Тетевен]] и селата в региона. Заловен е и организаторът на обира – Димитър Общи. Султанът назначава [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийска извънредна следствена комисия,]] която да разследва ВРО. По време на разпитите Димитър Общи прави несполучлив опит да формулира политически характер на акцията и да предизвика намесата на [[Велики сили|Великите сили]]. Използва „тактиката на множеството“. Прави признания, в които разкрива революционни дейци и частни революционни комитети. Властите вземат мерки и разбиват част от изградената мрежа от частни революционни комитети в района Ловеч-София. С разкритията властта установява самоличността и ролята на Васил Левски. Взема мерки, които водят до неговото залавяне в [[Къкринското ханче]].
 == Източници ==