Облигационно право: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
В исторически аспект се разграничават два основни способа за/при изграждане на системата на гражданското право: |
В исторически аспект се разграничават два основни способа за/при изграждане на системата на гражданското право: |
||
: ''Институционна система'', която е и по – старата, като при нея гражданското право се поделя на три части (съгласно [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]]) |
: ''Институционна система'', която е и по – старата, като при нея гражданското право се поделя на три части (съгласно [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]]): |
||
# субекти и лица; |
# субекти и лица; |
||
# обекти или имущества /включва и [[вещно право]] и [[право върху интелектуалната собственост]]/; |
# обекти или имущества /включва и [[вещно право]] и [[право върху интелектуалната собственост]]/; |
||
# способи за придобиване или изгубване на [[имущество]]то /включва облигационно и [[наследствено право]]/. |
# способи за придобиване или изгубване на [[имущество]]то /включва облигационно и [[наследствено право]]/. |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
Под система в/на облигационното право се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхната подредба. Тази система се дели на обща част - която съдържа правилата характерни за облигационните правоотношения и специална част – която урежда отделните видове от тях. |
Под система в/на облигационното право се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхната подредба. Тази система се дели на обща част - която съдържа правилата характерни за облигационните правоотношения и специална част – която урежда отделните видове от тях. |
||
Общата част в облигационното право допълва и доразвива или пък само (за)дава [[понятие|понятията]] в случая, ако няма нищо уредено в специалната част по определен въпрос или зададената [[Разсъждение|тема]]. |
Общата част в облигационното право допълва и доразвива или пък само (за)дава [[понятие|понятията]] в случая, ако няма нищо уредено в специалната част по определен въпрос или зададената [[Разсъждение|тема]]. |
||
Общата част се състои от институти, чиято хронологична уредба е в следната последователност: |
Общата част се състои от институти, чиято хронологична уредба е в следната последователност: |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
# правен институт на/по обезпечение на вземането. |
# правен институт на/по обезпечение на вземането. |
||
Специалната част урежда отделни категории облигационни правоотношения, като ги подрежда съобразно избраната от законодателя система, съобразно техните източници. |
Специалната част урежда отделни категории облигационни правоотношения, като ги подрежда съобразно избраната от законодателя система, съобразно техните източници. |
||
Източниците на облигационните правоотношения се поделят най-общо на ''договорни'' и ''извъндоговорни''. Доктринално договорни са тези които съдържат в себе си сделки - едностранна сделка или договор, а извъндоговорните са тези които не съдържат в себе си сделка. Извъндоговорните са: |
Източниците на облигационните правоотношения се поделят най-общо на ''договорни'' и ''извъндоговорни''. Доктринално договорни са тези които съдържат в себе си сделки - едностранна сделка или договор, а извъндоговорните са тези които не съдържат в себе си сделка. Извъндоговорните са: |
Версия от 13:18, 29 октомври 2018
Облигационното право, наричано и договорно право, е правен институт, съществуващ обективно в правния мир като съвкупност от правни норми.
То не формира самостоятелен правен отрасъл, а е исторически част от гражданското право. В този контекст, по метода на историческата школа в правото, се разглежда като подотрасъл на гражданското право.
История
В исторически аспект се разграничават два основни способа за/при изграждане на системата на гражданското право:
- Институционна система, която е и по – старата, като при нея гражданското право се поделя на три части (съгласно Наполеоновия кодекс):
- субекти и лица;
- обекти или имущества /включва и вещно право и право върху интелектуалната собственост/;
- способи за придобиване или изгубване на имуществото /включва облигационно и наследствено право/.
- Пандектната система, която поделя гражданското право на два големи дяла, обособени съответно в обща и специална част (по Германския граждански законник). Специалната част включва няколко подотрасли, както и облигационното право.
Организацията на българското облигационно право е въведена след Освобождението, поради и което е възприета и по-модерната (или най-съвременната за времето си) Пандектна система.
Система
Под система в/на облигационното право се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхната подредба. Тази система се дели на обща част - която съдържа правилата характерни за облигационните правоотношения и специална част – която урежда отделните видове от тях.
Общата част в облигационното право допълва и доразвива или пък само (за)дава понятията в случая, ако няма нищо уредено в специалната част по определен въпрос или зададената тема.
Общата част се състои от институти, чиято хронологична уредба е в следната последователност:
- правопораждащ юридически факт или източници на облигационното право;
- престация;
- изпълнение и неизпълнение;
- способи за погасяване на облигационните правоотношения;
- уредба на/при смяна на страните;
- особени случаи на облигационни правоотношения – режими на солидарност и неделимост;
- способи за защита на кредитора;
- правен институт на/по обезпечение на вземането.
Специалната част урежда отделни категории облигационни правоотношения, като ги подрежда съобразно избраната от законодателя система, съобразно техните източници.
Източниците на облигационните правоотношения се поделят най-общо на договорни и извъндоговорни. Доктринално договорни са тези които съдържат в себе си сделки - едностранна сделка или договор, а извъндоговорните са тези които не съдържат в себе си сделка. Извъндоговорните са:
Доктринално-исторически всички източници на гражданското право могат да бъдат и източници на облигационното право. Основният български закон регламентиращ облигационноправната материя е Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) /абревиатурата не бива да се смесва и/или бърка със Закона за защита на държавата/.