Направо към съдържанието

Облигационно право: Разлика между версии

м
интервал; козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (-тема +тема))
м (интервал; козметични промени)
В исторически аспект се разграничават два основни способа за/при изграждане на системата на гражданското право:
 
: ''Институционна система'', която е и по – старата, като при нея гражданското право се поделя на три части (съгласно [[Наполеонов кодекс|Наполеоновия кодекс]]) :
# субекти и лица;
# обекти или имущества /включва и [[вещно право]] и [[право върху интелектуалната собственост]]/;
# способи за придобиване или изгубване на [[имущество]]то /включва облигационно и [[наследствено право]]/.
 
Под система в/на облигационното право се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхната подредба. Тази система се дели на обща част - която съдържа правилата характерни за облигационните правоотношения и специална част – която урежда отделните видове от тях.
 
Общата част в облигационното право допълва и доразвива или пък само (за)дава [[понятие|понятията]] в случая, ако няма нищо уредено в специалната част по определен въпрос или зададената [[Разсъждение|тема]].
 
Общата част се състои от институти, чиято хронологична уредба е в следната последователност:
# правен институт на/по обезпечение на вземането.
 
Специалната част урежда отделни категории облигационни правоотношения, като ги подрежда съобразно избраната от законодателя система, съобразно техните източници.
 
Източниците на облигационните правоотношения се поделят най-общо на ''договорни'' и ''извъндоговорни''. Доктринално договорни са тези които съдържат в себе си сделки - едностранна сделка или договор, а извъндоговорните са тези които не съдържат в себе си сделка. Извъндоговорните са: