Върбишки проход: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:56, 29 октомври 2018

Координати: 42°55′34″ с. ш. 26°40′08″ и. д. / 42.926111° с. ш. 26.668889° и. д.

42.926111, 26.668889

Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.

Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината – 891 м.

Проходът свързва долината на река Голяма Камчия на север с долината на река Луда Камчия на юг^[1]). Трасето започва от южния край на град Върбица на 258 м н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на река Герила (десен приток на Голяма Камчия, влива се в язовир Тича). Преминава през курортния комплекс „Върбишки проход“ и след 20,1 км се изкачва на седловината, на 891 м н.в. След това започва слизане по южния склон на Стара планина и след 8,6 км, на 343 м н.в. слиза в долината на река Луда Камчия при разклона за селата Садово на запад и Везенково на изток, където проходът свършва.

През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния Републикански път I-7, Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП Лесово - Хамзабейли. Пътят през прохода е тесен, с големи наклони, остри завои и силно повредена (на места унищожена) асфалтова настилка и е официално затворен от Агенция Пътна инфраструктура целогодишно.

Западно от прохода в Котленска планина се намира пещерата Леденицата.

Във Върбишкия проход България постига една от най-големите си средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 Кан Крум прави засада на изтеглящата се византийската войска и я разгромява. Император Никифор I, който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е едва вторият римски император, убит от вражеска армия. В битката също бива ранен а по-късно умира синът на римския император Ставракий.

Възможно е през Средновековието Върбишкият проход да е споменаваният в различни източници проход „Сидера“^[1].

Вижте още

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Върбишки проход

Битка при Върбишки проход
Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 124 – 125.

↑ ^а ^б „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.

[viewfromthetop-1] а ^б „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.

[1]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 '''Върбишки проход''' е планински [[проход]] (седловина) между [[Котленска планина]] на запад и [[Върбишка планина]] на изток (части от [[Стара планина|Източна Стара планина]]), в [[Община Върбица]], [[област Шумен]] и [[Община Сунгурларе]], [[област Бургас]].
-Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината - 891 м.
+Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината – 891 м.
-Проходът свързва долината на река [[Голяма Камчия]] на север с долината на река [[Луда Камчия]] на юг<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК "Труд", София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.</ref>). Трасето започва от южния край на град [[Върбица]] на 258 м н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на река [[Герила (река)|Герила]] (десен приток на [[Голяма Камчия]], влива се в язовир [[Тича (язовир)|Тича]]). Преминава през курортния комплекс "Върбишки проход" и след 20,1 км се изкачва на седловината, на 891 м н.в. След това започва слизане по южния склон на [[Стара планина]] и след 8,6 км, на 343 м н.в. слиза в долината на река [[Луда Камчия]] при разклона за селата [[Садово (Област Бургас)|Садово]] на запад и [[Везенково]] на изток, където проходът свършва.
+Проходът свързва долината на река [[Голяма Камчия]] на север с долината на река [[Луда Камчия]] на юг<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.</ref>). Трасето започва от южния край на град [[Върбица]] на 258 м н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на река [[Герила (река)|Герила]] (десен приток на [[Голяма Камчия]], влива се в язовир [[Тича (язовир)|Тича]]). Преминава през курортния комплекс „Върбишки проход“ и след 20,1 км се изкачва на седловината, на 891 м н.в. След това започва слизане по южния склон на [[Стара планина]] и след 8,6 км, на 343 м н.в. слиза в долината на река [[Луда Камчия]] при разклона за селата [[Садово (Област Бургас)|Садово]] на запад и [[Везенково]] на изток, където проходът свършва.
-През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния [[Републикански път I-7]], [[Силистра]] — [[Шумен]] — [[Ямбол]] - [[ГКПП Лесово - Хамзабейли]]. Пътят през прохода е тесен, с големи наклони, остри завои и силно повредена (на места унищожена) асфалтова настилка и е официално затворен от Агенция Пътна инфраструктура целогодишно.
+През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния [[Републикански път I-7]], [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – [[ГКПП Лесово - Хамзабейли]]. Пътят през прохода е тесен, с големи наклони, остри завои и силно повредена (на места унищожена) асфалтова настилка и е официално затворен от Агенция Пътна инфраструктура целогодишно.
 Западно от прохода в [[Котленска планина]] се намира пещерата [[Леденицата]].
 Във Върбишкия проход [[България]] постига една от най-големите си средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 Кан [[Крум]] прави засада на изтеглящата се византийската войска и я разгромява. Император [[Никифор I]], който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е едва вторият римски император, убит от вражеска армия. В битката също бива ранен а по-късно умира синът на римския император Ставракий.
 Възможно е през [[Средновековие]]то Върбишкият проход да е споменаваният в различни източници проход „Сидера“<ref name=viewfromthetop/>.
@@ Ред 22: / Ред 23: @@
 == Източници ==
+*{{грб|124 – 125}}
-*{{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 124-125 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 [[Категория:Проходи в Стара планина (България)]]