Върбишки проход: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
'''Върбишки проход''' е планински [[проход]] (седловина) между [[Котленска планина]] на запад и [[Върбишка планина]] на изток (части от [[Стара планина|Източна Стара планина]]), в [[Община Върбица]], [[област Шумен]] и [[Община Сунгурларе]], [[област Бургас]]. |
'''Върбишки проход''' е планински [[проход]] (седловина) между [[Котленска планина]] на запад и [[Върбишка планина]] на изток (части от [[Стара планина|Източна Стара планина]]), в [[Община Върбица]], [[област Шумен]] и [[Община Сунгурларе]], [[област Бургас]]. |
||
Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината |
Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината – 891 м. |
||
Проходът свързва долината на река [[Голяма Камчия]] на север с долината на река [[Луда Камчия]] на юг<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК |
Проходът свързва долината на река [[Голяма Камчия]] на север с долината на река [[Луда Камчия]] на юг<ref name=viewfromthetop>„Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.</ref>). Трасето започва от южния край на град [[Върбица]] на 258 м н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на река [[Герила (река)|Герила]] (десен приток на [[Голяма Камчия]], влива се в язовир [[Тича (язовир)|Тича]]). Преминава през курортния комплекс „Върбишки проход“ и след 20,1 км се изкачва на седловината, на 891 м н.в. След това започва слизане по южния склон на [[Стара планина]] и след 8,6 км, на 343 м н.в. слиза в долината на река [[Луда Камчия]] при разклона за селата [[Садово (Област Бургас)|Садово]] на запад и [[Везенково]] на изток, където проходът свършва. |
||
През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния [[Републикански път I-7]], [[Силистра]] |
През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния [[Републикански път I-7]], [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – [[ГКПП Лесово - Хамзабейли]]. Пътят през прохода е тесен, с големи наклони, остри завои и силно повредена (на места унищожена) асфалтова настилка и е официално затворен от Агенция Пътна инфраструктура целогодишно. |
||
Западно от прохода в [[Котленска планина]] се намира пещерата [[Леденицата]]. |
Западно от прохода в [[Котленска планина]] се намира пещерата [[Леденицата]]. |
||
Във Върбишкия проход [[България]] постига една от най-големите си средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 Кан [[Крум]] прави засада на изтеглящата се византийската войска и я разгромява. Император [[Никифор I]], който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е едва вторият римски император, убит от вражеска армия. В битката също бива ранен а по-късно умира синът на римския император Ставракий. |
Във Върбишкия проход [[България]] постига една от най-големите си средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 Кан [[Крум]] прави засада на изтеглящата се византийската войска и я разгромява. Император [[Никифор I]], който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е едва вторият римски император, убит от вражеска армия. В битката също бива ранен а по-късно умира синът на римския император Ставракий. |
||
Възможно е през [[Средновековие]]то Върбишкият проход да е споменаваният в различни източници проход „Сидера“<ref name=viewfromthetop/>. |
Възможно е през [[Средновековие]]то Върбишкият проход да е споменаваният в различни източници проход „Сидера“<ref name=viewfromthetop/>. |
||
Ред 22: | Ред 23: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
*{{грб|124 – 125}} |
|||
*{{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 124-125 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }} |
|||
[[Категория:Проходи в Стара планина (България)]] |
[[Категория:Проходи в Стара планина (България)]] |
Версия от 13:56, 29 октомври 2018
Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.
Дължината на прохода е 28,7 км, надморска височина на седловината – 891 м.
Проходът свързва долината на река Голяма Камчия на север с долината на река Луда Камчия на юг[1]). Трасето започва от южния край на град Върбица на 258 м н.в. и се насочва на юг, нагоре по долината на река Герила (десен приток на Голяма Камчия, влива се в язовир Тича). Преминава през курортния комплекс „Върбишки проход“ и след 20,1 км се изкачва на седловината, на 891 м н.в. След това започва слизане по южния склон на Стара планина и след 8,6 км, на 343 м н.в. слиза в долината на река Луда Камчия при разклона за селата Садово на запад и Везенково на изток, където проходът свършва.
През прохода преминава участък (от км 176,8 до км 205,5) от първокласния Републикански път I-7, Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП Лесово - Хамзабейли. Пътят през прохода е тесен, с големи наклони, остри завои и силно повредена (на места унищожена) асфалтова настилка и е официално затворен от Агенция Пътна инфраструктура целогодишно.
Западно от прохода в Котленска планина се намира пещерата Леденицата.
Във Върбишкия проход България постига една от най-големите си средновековни победи. На 25 срещу 26 юли 811 Кан Крум прави засада на изтеглящата се византийската войска и я разгромява. Император Никифор I, който лично ръководи кампанията, е заловен и обезглавен. Това е едва вторият римски император, убит от вражеска армия. В битката също бива ранен а по-късно умира синът на римския император Ставракий.
Възможно е през Средновековието Върбишкият проход да е споменаваният в различни източници проход „Сидера“[1].
Вижте още
- Битка при Върбишки проход
- Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 124 – 125.
- ↑ а б „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1474.