Италиански фашизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
'''Италиански фашизъм''' се отнася до [[авторитарен]], [[националистически]] ''Fascismo'' политика, чрез която министър-председателят [[Бенито Мусолини]] управлява [[ |
'''Италиански фашизъм''' се отнася до [[авторитарен]], [[националистически]] ''Fascismo'' политика, чрез която министър-председателят [[Бенито Мусолини]] управлява СИ). През 1995 г. МСИ се слива с консервативните бивши християндемократи, образувайки "[[Национален алианс (Италия)|Националния алианс]]" (АН), който се обявява за верен на конституционализма, парламентаризма и политическия плурализъм. |
||
⚫ | корпоративна система. Установява се [[еднопартийна система]] т.е. държавата и обществото са ръководени само от [[Национална фашистка партия]] и нейните органи. Към партията са прикрепени всички обществени организации, партийната милиция, синдикатите, както и съдебната система. През декември 1928 г. Голям фашистки съвет|Големият фашистки съвет (ГФС) е обявен за върховен държавен орган. Правителството администрира и изпълнява решенията му, а Камарата ги узаконява. |
||
⚫ | |||
== История == |
|||
Мусолини създава фашисткото движение на 23 март 1919 г. на заседание в миланската Пиаца Сан Сеполкро. Сред учредителите му са революционните синдикални водачи Агостино Ланцило и Микеле Бианки. |
|||
След войната, остатъците от италианския фашизъм са прегрупирани под знамето на нео-фашисткото „[[Италианско социално движение]]“ (МСИ). През 1995 г. МСИ се слива с консервативните бивши християндемократи, образувайки "[[Национален алианс (Италия)|Националния алианс]]" (АН), който се обявява за верен на конституционализма, парламентаризма и политическия плурализъм. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Характерна особеност за италианския фашизъм и изградената от него държава е корпоративната система. Тя се основава на т. нар. Корпорации - обединения на работници и работодатели от даден отрасъл, които делегират свои представители в Корпоративната камара. На практика на чело на всяка корпоративна |
||
НФП се стреми да стигне до съзнанието на хората и да ги ангажира всекиднево със своята идеология и цели. Фашизмът трябва да присъства в този живот и по време на труд и по време на почивка. |
|||
{{история-мъниче}} |
|||
{{Бенито Мусолини}} |
|||
{{Портал|История|Италия}} |
|||
[[Категория:Фашизъм]] |
|||
[[Категория:История на Италия]] |
Версия от 18:04, 29 октомври 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Италиански фашизъм се отнася до авторитарен, националистически Fascismo политика, чрез която министър-председателят Бенито Мусолини управлява СИ). През 1995 г. МСИ се слива с консервативните бивши християндемократи, образувайки "Националния алианс" (АН), който се обявява за верен на конституционализма, парламентаризма и политическия плурализъм.
корпоративна система. Установява се еднопартийна система т.е. държавата и обществото са ръководени само от Национална фашистка партия и нейните органи. Към партията са прикрепени всички обществени организации, партийната милиция, синдикатите, както и съдебната система. През декември 1928 г. Голям фашистки съвет|Големият фашистки съвет (ГФС) е обявен за върховен държавен орган. Правителството администрира и изпълнява решенията му, а Камарата ги узаконява.
Характерна особеност за италианския фашизъм и изградената от него държава е корпоративната система. Тя се основава на т. нар. Корпорации - обединения на работници и работодатели от даден отрасъл, които делегират свои представители в Корпоративната камара. На практика на чело на всяка корпоративна с