1-во средно училище „Пенчо Славейков“

Софийската класическа гимназия е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия. Създадена е през 1879 година в София. Неговият продължител днес е 1 СУ „Пенчо Славейков“.

1 СУ

История

Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г. чрез издадените от тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. Марин Дринов „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.

Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища Йосиф Ковачев. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов, което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.

В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:

"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."

Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученици (две парарелки), във втори клас – 35 ученици. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“. В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие {"закон божи"), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:

"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."

До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът „реалното и класическо обарзование“ бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували 2 противоположни мнения:

1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите – живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.

2. Второто мнение е, че образованието трабва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.

За удовлетвението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.

В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.

Директори

• 1879 – 1881: Георги Стаменов
• 1886 – 1890: Райчо Каролев
• 1890; 1899 – 1914; 1918: Станимир Станимиров
• -1945: Никола Табаков
• -1950: Иван Пенчев