Митрашинци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м интервал
Ред 67: Ред 67:
* {{флагче|България}} Тимо Джаранев, деец на ВМРО<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.</ref>
* {{флагче|България}} Тимо Джаранев, деец на ВМРО<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.</ref>


;Починали в Митрашинци
; Починали в Митрашинци
* {{флагче|България}} [[Димитър Попстаматов]] (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
* {{флагче|България}} [[Димитър Попстаматов]] (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
* {{флагче|България}} [[Христо Димитров Кутруля]] (? - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
* {{флагче|България}} [[Христо Димитров Кутруля]] (? - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО

Версия от 19:40, 30 октомври 2018

Митрашинци
Митрашинци
— село —
41.7756° с. ш. 22.7392° и. д.
Митрашинци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина786 m
Население729 души (2002)
Пощенски код2332
Митрашинци в Общомедия

Митрашинци (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, община Берово. Разположено е в историческата област Малешево.

История

В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната Античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства)[2]. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митришин е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Митрошинци е населявано от 1150 жители българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1216 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 728
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Митрашинци
  • Паисий Рилски (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер[8]
  • Тимо Джаранев, деец на ВМРО[9]
Починали в Митрашинци
  • Димитър Попстаматов (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
  • Христо Димитров Кутруля (? - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Анастас Дуневски (Анастас Чифлигаро) (1873 - 1905), български революционер, войвода на ВМОК
  • Константин Калинов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]

Външни препратки

Бележки

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Роден в Митрашинци или Робово
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54