Разлика между версии на „Народни песни на македонските българи“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
интервал; козметични промени
м (Премахване на Категория:Сборници; Добавяне на Категория:Стихосбирки, ползвайки HotCat)
м (интервал; козметични промени)
Книгата е вторият голям сборник с български народни песни след излезлия в 1855 година „[[Болгарские песни из сборников Ю. Ив. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар]]“ на [[Петро Безсонов]].<ref name="Динеков"/> Съдържа 335 народни песни, които са лирични и затова са наречени в заглавието ''женски''. Песните са събирани от Веркович при престоя му като сръбски агент в южномакедонския град [[Сяр]] от 1855 година насетне.<ref name="Динеков"/> Заглавието, посвещението на княгиня [[Юлия Обренович]], предговорът, бележките и обясненията към песните са на сръбски език, а в края има обяснение на сръбски на непознати български думи. Песните обаче са на оригиналния български език, както го нарича и самият Веркович.<ref name="Динеков"/>
 
; Произход на песните
 
{| class="wikitable sortable" width="auto"
|}
 
Така огромната част от песните са от серското село Просеник - записани от живеещата в Сяр певица Дафина, наречена от Веркович „българската Омирка“. Другите песни също са записвани в Сяр - тези от Лехово са записани от стара жена, представена му от Дафина, а тези от Дебърско от дебрани, работещи в града.<ref name="Динеков"/> Сборникът няма жанровото разнообразие на излезлия на следната 1861 година Миладинов сборник „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“, „но допринася твърде много за пропагандирането на българската народна поезия сред учените слависти“.<ref name="Тодоров 129">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 129 }}</ref>
 
В обширния предговор Веркович очертава етническите граници на южните райони, населени с „български славяни“:
Но аз тези песни нарекох български, а не славянски, защото, ако днес попитате някой македонски славянин „Какъв си ти“, веднага ще ви отговори: аз съм българин, а своя език наричам български.<ref>{{cite book |title= Народне песме македонски Бугара. Скупио Стефанъ И. Верковићъ. Кньига прва Женске песме |year=1860 |publisher= Правителственомъ кньигопечатньомъ |location=У Београду |pages=XIII }}</ref>}}
 
Предговорът е с характер на етнографски очерк за [[Македонски българи|българите в Македония]] и е извор на „важни сведения за бита, езика, етническото самосъзнание, поминъците и етническия състав на населението от различните селища“.<ref name="Тодоров 129-130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 129-130 }}</ref> Цел на предговора е да даде верни етнографски данни за българския характер на Македония, тъй като гръцките, както и някои западни автори тенденциозно „тези предели ги наричат гръцки“.<ref name="Тодоров 130">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 130 }}</ref>
Сборникът е издаден за втори път на български от [[Петър Динеков]] в 1966 г. В него заедно с оригиналния текст е направен и превод на български на Верковичовия предговор и добавена уводна студия „Делото на Стефан Веркович“.<ref>{{cite book |title= Народни песни на македонските българи. Книга първа. Женски песни |last=Веркович |first=Стефан И |year=1966 |publisher=Български писател |location= София }}</ref>
 
Още в предговора Веркович изяснява, че замисля да издаде втори том на сборника с трапезни и юнашки песни, а по-късно ще записва народни приказки и предания. Поради ангажираността си в диспута около „[[Веда Словена]]“, не успява да го осъществи приживе и събраните от него материали са издадени като „[[Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ]]“ в 1920 г. в Петроград и „[[Lidové povídky jihomakedonské]]“ в 1932 г. в Прага.<ref name="Тодоров 130"/>
 
== Външни препратки ==
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Българско народно творчество]]
[[Категория:Книги за Македония]]

Навигация