Никола Джеров: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
[[ |
[[Файл:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|мини|250п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]] |
||
* „Благословията над света“ (1922), стихове |
* „Благословията над света“ (1922), стихове |
||
* „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание - 1925) |
* „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание - 1925) |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
* „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове<ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.</ref> |
* „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове<ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.</ref> |
||
;Преводи |
; Преводи |
||
* „Сини часове“ (1922) – японска лирика; |
* „Сини часове“ (1922) – японска лирика; |
||
* „Миражи на сърцето“ (1936), |
* „Миражи на сърцето“ (1936), |
Версия от 20:36, 30 октомври 2018
Никола Джеров | |
български писател и публицист | |
Роден |
4 септември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, разказ, мемоари |
Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание - 1925)
- „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
- Преводи
- „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
- „Миражи на сърцето“ (1936),
- „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
- „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
- „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
- „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
- „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
- „Цветя“ (1939) – песни от Анам.
Бележки
|