Свежен: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: формат
м интервал; козметични промени
Ред 25: Ред 25:


== История ==
== История ==
[[Картинка:Svezhen E1.jpg|мини|ляво|Село Свежен]]
[[Файл:Svezhen E1.jpg|мини|ляво|Село Свежен]]
Селото е основано през [[14 век]]. Смята се, че първите му заселници са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича ''Аджар'', което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18-19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
Селото е основано през [[14 век]]. Смята се, че първите му заселници са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича ''Аджар'', което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18-19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.


Ред 41: Ред 41:


== Забележителности ==
== Забележителности ==
[[Картинка:Yazovir Svezhen.jpg|мини|язовир Свежен]]
[[Файл:Yazovir Svezhen.jpg|мини|язовир Свежен]]
[[File:HijaSvejen.JPG|thumb|Хижа Свежен]]
[[Файл:HijaSvejen.JPG|мини|Хижа Свежен]]
В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.
В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.


Ред 54: Ред 54:


== Личности ==
== Личности ==
;Родени
; Родени
* [[Стойко Божков]] (1913 – ?), литературовед
* [[Стойко Божков]] (1913 – ?), литературовед
* [[Бойко Пенчев]] (р. 1968), литературовед, писател и преводач
* [[Бойко Пенчев]] (р. 1968), литературовед, писател и преводач
Ред 68: Ред 68:
* [[Никола Марев]] (? – 1936), общественик, градоначалник на гр. Русе през 1894 г.
* [[Никола Марев]] (? – 1936), общественик, градоначалник на гр. Русе през 1894 г.


;Свързани
; Свързани
* [[Муравей Радев]] (р.1947), министър на финансите от 1997 до 2001 г.<ref>https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2001/03/10/8704_pojar_izbuhna_v_doma_na_bashtata_na_muravei_radev/</ref>.
* [[Муравей Радев]] (р.1947), министър на финансите от 1997 до 2001 г.<ref>https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2001/03/10/8704_pojar_izbuhna_v_doma_na_bashtata_na_muravei_radev/</ref>.
*[[Валди Тотев|Владимир (Валди) Тотев]], (р.1951), рок-музикант и композитор, внук на полк. [[Владимир Серафимов]]<ref>http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/25/faces/s3466_2.htm</ref>.
* [[Валди Тотев|Владимир (Валди) Тотев]], (р.1951), рок-музикант и композитор, внук на полк. [[Владимир Серафимов]]<ref>http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/25/faces/s3466_2.htm</ref>.
* Димо Божиков – укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър.
* Димо Божиков – укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър.
* Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител – убит на 26 юли 1944 г.
* Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител – убит на 26 юли 1944 г.
Ред 82: Ред 82:


{{Община Брезово}}
{{Община Брезово}}

[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Архитектурни резервати в България]]
[[Категория:Архитектурни резервати в България]]

Версия от 23:46, 30 октомври 2018

Свежен
Общи данни
Население206 души[1] (15 декември 2023 г.)
3,45 души/km²
Землище59,985 km²
Надм. височина752 m
Пощ. код4304
Тел. код031996
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ65526
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Брезово
Калин Калапанков
(БСП за България; 2023)
Кметство
   кмет
Христо Енков
Свежен в Общомедия

Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора. Отстои на 32 км от Карлово и на 68 км от Пловдив.


География

Село Свежен лежи на 752 м над морското равнище.

Климат

В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже е на по-голяма надморска височина в сравнение с околните села, тук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „Горния“, понеже идва от горното течение на Свеженска река, северозападния – „Долния“ (от долното течение на реката), северния – „Овчиларски“, тъй като духа от с. Александрово (Окчулари), а южния – „Кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.

История

Село Свежен

Селото е основано през 14 век. Смята се, че първите му заселници са избягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18-19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.

На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър според една от версиите. Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата „Св. Св. Петър и Павел“, за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“ и научавайки за случката майката на войводата Маринка Асенова се снабдила с пълномощно и заминала за Аджар. Студената снежна зима ѝ попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където ѝ били предадени изровените кости на сина ѝ. Баба Марина разпознала черепа по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани до абсидата на църквата „Свети Николай“ в родния квартал на войводата Клуцохлор.

Страница от Псалтира на даскал Филип

Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през 1876 г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците на клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.

В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.

Култура

През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание – требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.[2] Сред образците от работата на Аджарската школа е Псалтирът на даскал Филип.

През 1850 е създадено килийно училище, а през 1868 г. първото българско селско читалище.

Забележителности

язовир Свежен
Хижа Свежен

В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.

През селото протича Свеженска река, а недалеч от Свежен има минерален извор с изградена чешма – „Невенкина чешма“.[3]

Животински свят

В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълка, чакала, лисицата, заека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите – ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите – смок мишкар, усойница, пепелянка.

Кухня

Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой – според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта – фалшив заек по свеженски. Свеженски катък – ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2-3 дни на 10-15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.

Личности

Родени
Свързани
  • Муравей Радев (р.1947), министър на финансите от 1997 до 2001 г.[5].
  • Владимир (Валди) Тотев, (р.1951), рок-музикант и композитор, внук на полк. Владимир Серафимов[6].
  • Димо Божиков – укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър.
  • Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител – убит на 26 юли 1944 г.
  • Христо Иванов Чолчев (1887 – 1978), издател, журналист и общественик

Източници

Външни препратки