Деяновци: Разлика между версии
м се явява ---> е; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' е |
'''Деяновичи''' или '''Драгаши''' е ''[[Сърби|сръбска]]'' <ref>[[Джон Файн|Файн, Джон]], "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5</ref> [[феод]]ална [[династия]], управлявала [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] (според сръбската [[историография]] и други учени). <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 312 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref> , а според българската историография - [[българска]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= [[Енциклопедичен речник Кюстендил]], стр. 382 |year= 1988 |publisher= БАН. }}</ref> |
||
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]]. Основателят на династията, [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]]. |
[[Владение]]то и придобивките си получава по време на управлението на [[Стефан Душан]]. Основателят на династията, [[деспот]] [[Деян (деспот)|Деян]] е бил женен за [[Теодора-Евдокия|Теодора]], която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му [[Стефан Дечански]] с [[Мария Палеологина (Рашка)|Мария Палеологина]]. |
||
Версия от 21:52, 31 октомври 2018
Деяновичи или Драгаши е сръбска [1] феодална династия, управлявала Велбъждското деспотство (според сръбската историография и други учени). [2] , а според българската историография - българска. [3]
Владението и придобивките си получава по време на управлението на Стефан Душан. Основателят на династията, деспот Деян е бил женен за Теодора, която е сестра на Стефан Душан от втория брак на баща му Стефан Дечански с Мария Палеологина.
Потомци на династията Драгаши са последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш, на който след изричното му желание е позволено да носи майчината си фамилия Драгаш. Последните владетели на Морея, както и последните Бранковичи също са потомци на фамилията Драгаш.
След превземането на Константинопол, посредством Тома Палеолог и София Палеологина, Деяновци са династични прародители и предтечи на първия руски цар - Иван Грозни.
Източници
- ↑ Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 654, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 312. БАН., 1988.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 382. БАН., 1988.
