Езерово (област Пловдив): Разлика между версии
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
м без точка след м |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м |
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г. |
||
Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната [[Къща музей „Георги Божилов – Слона“|къща музей]] е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона. |
Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната [[Къща музей „Георги Божилов – Слона“|къща музей]] е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона. |
||
Версия от 12:42, 1 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.
| Езерово | |
 | |
  Езерово  Езерово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 621 души[1] (15 март 2024 г.) 23,6 души/km² |
| Землище | 26,318 km² |
| Надм. височина | 167 m |
| Пощ. код | 4288 |
| Тел. код | 03168 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 27139 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Първомай Николай Митков (БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019) |
| Кметство – кмет | Езерово Ангел Хаджиев (ГЕРБ) |
| Езерово в Общомедия | |
Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.
География
Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.
Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 км източно), Воден (на 6 км южно) и Бяла река (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център Първомай – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 км източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.
Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m2 и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.
Срещнат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.
История
Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).
Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.[2] Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език.[3] Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.
През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.[4] Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.
Религии
Забележителности
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.
Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос към културния живот на селото и в региона.
На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.
На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „Езерово“.
Редовни събития
Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ [1](Journal Article Die Inschrift von Ezerovo)
- ↑ За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov Goods and books // 2002. Архивиран от оригинала на 2001.
- ↑ http://www.geology.bas.bg/geolbal/02_Kovachev.pdf (GEOLOGICA BALCANICA, 35. 3 – 4. Sofia, Dec. 2006, p. 5 – 40.)
| ||||||||