Косцюшко (връх): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.11.159.35 (б.), към версия на ShockD
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Планина
[[File:Mount Kosciuszko.JPG|thumb|220px|Връх Косцюшко]]
| име = Косцюшко
'''Косцюшко''' ({{lang-en|Mount Kosciuszko}}) е най-високият [[връх]] на континента [[Австралия]].
| име-оригинал = Mount Kosciuszko
| изглед = Kosciuszko01.JPG
| изглед-описание = Изглед към върха.
| карта = Австралия
| гео-ширина =
| гео-дължина =
| пояснение =
| местоположение = [[Нови Южен Уелс]], [[Австралия]]
| част-от = [[Снежни планини]], [[Голяма вододелна планина]]
| височина = 2228 m
| издаденост = 2228 m
| вид =
| възраст =
| първо-изкачване = в древността от [[аборигени]]<br/>1840 г. ([[Павел Стшелецки]])
| най-лесен-маршрут =
| карта-файл2 =
| карта-файл2-пояснение =
}}


Намира се в [[Снежни планини|Снежните планини]] (Snowy Mountains) в югоизточната част на австралийския щат [[Нов Южен Уелс]] (New South Wales). Височината му е 2228 метра. Най-високата точка в [[Австралийския съюз]] обаче е [[Моусън Пийк]] (Mawson Peak) на остров [[Хърд и Макдоналд|Хърд]] (Heard Island), висок 2745 м.
'''Косцю́шко''' ({{lang-en|Mount Kosciuszko}}) е най-високият [[връх]] на континента [[Австралия]]. Намира се в [[Снежни планини|Снежните планини]] в югоизточната част на австралийския щат [[Нов Южен Уелс]]. Надморската му височина е 2228 метра. Най-високата точка в [[Австралийския съюз]] обаче е [[Моусън Пийк]] на остров [[Хърд и Макдоналд|Хърд]], висок 2745 m.


Върхът е наречен на полския национален герой генерал [[Тадеуш Косцюшко]]. Австралийците го произнасят ''Козиоско'' (ˈkɔziˌɔskoʊ, IPA).
Върхът е наречен в чест на полския национален герой и генерал [[Тадеуш Косцюшко]]. Австралийците го произнасят ''Козиоско'' (ˈkɔziˌɔskoʊ, IPA).


== География ==
== Външни препратки ==
[[Файл:Kosciusko06.JPG|мини|ляво|Изглед от склона на Косцюшко към част от ерозиралото плато, което обгражда върха.]]
* {{икона|en}} {{икона|pl}} http://mtkosciuszko.org.au/ - уебсайт за върха – страница за информация за изследователи P.E Strzelecki


Върхът се намира в [[Снежни планини|Снежните планини]] в [[Австралийски Алпи|Австралийските Алпи]]. Вторият най-висок връх на континента, Таунсенд, се намира само на 3,7 km северно от Косцюшко. Върхът е разположен приблизително на 150 km югозападно от столицата [[Канбера]] и по средата между [[Сидни]] и [[Мелбърн]], разстоянието между които е 450 km.<ref name="SP">[http://www.summitpost.org/mountain/rock/150910/mount-kosciusko-tar-gan-gil.html Mount Kosciusko / Tar Gan Gil], SummitPost.org</ref>
{{австралия-мъниче}}

{{coord|-36.4575|148.262222|display=title}}
Бидейки най-високият връх на континента, Косцюшко е един от Седемте първенци, най-високите точки на седемте континента. Все пак, той не е най-високият връх в [[Океания]], където е задминат от връх [[Кук (връх)|Кук]] в [[Нова Зеландия]] (3754 m) и [[Джая]] в [[Индонезия]] (4884 m). Поради тази причина, Джая замества Косцюшко в списъка на Седемте първенци на [[Райнхолд Меснер]].<ref name="SP"/>

Връх Косцюшко се издига от [[пенеплен]], широко плато, ерозирало от вече изчезнали ледници. Релефът му е относително гладък, съставен от скали и чакъл. В резултат на многобройните цикли на замръзване и размразяване, почвите са засегнати от феномена [[солифлукция]], който създава естествени тераси.<ref name="Costin_29-33">A. B. Costin, ''op. cit.'', с. 29 – 33</ref>

През 1944 г. районът около върха е обявен за национален парк [[Косцюшко (национален парк)|Косцюшко]], след като е ударен от последователни периоди на суша и пожари.<ref>Pamela M. Godde, Martin F. Price, Friedrich M. Zimmerman, Tourism and development in mountain regions, CABI Publishing Series, 2000, с. 29 (ISBN 0851993915)</ref>

=== Геология ===
Преди 450 милиона години, по време на [[ордовик]], районът на Косцюшко е представлявал море. В днешно време морските [[седиментни скали]] от това време са се превърнали в [[Метаморфни скали|метаморфни]], които могат да се видят в прохода Роусън и зъберите Уотсънс: [[филит]]и, [[кварцит]]и и [[шисти]]. Периоди на [[Гънка|нагъване]], надигане и утаяване се редуват по време на [[силур]] и [[девон]]. [[Гранит]]ни интрузии участват в процеса на повдигане на масица преди 390 милиона години. След това, в продължение на милиони години, настъпва по-стабилна фаза, която води до лека [[ерозия]] и създаването на пенеплена, където само най-здравите скали дават начало на върхове, извисяващи се над средната височина, след които попада и връх Косцюшко. Тази фаза се простира през [[карбон]], [[Перм (период)|перм]], [[триас]], [[юра]] и [[креда]] и завършва преди около 65 милиона години. По това време източната част на Австралия постепенно се повдига и Снежните планини започват да достигат приблизително своята настояща височина. Това повдигане реално не завършва допреди около 1 милион години.<ref name="Costin_21-24">A. B. Costin, ''op. cit.'', с. 21 – 24</ref>

[[Файл:Kosciuszko03.JPG|мини|Изглед към ледниковото езеро Кутапатамба, най-високият водоем в Австралия.]]

По време на [[плейстоцен]], преди около 2 милиона години, климатът се захлажда изведнъж и настъпва заледяване около Косцюшко, което на няколко пъти е прекъсвано от междуледникови периоди, създавайки [[Морена|морени]], изрязвайки [[циркус]]и, оставяйки [[ератически валун]]и и изкопавайки ледникови езера.<ref name="Costin_21-24"/>

== История ==
Правдоподобно е да се счита, че върхът е бил изкачван многократно от [[аборигени]]те преди пристигането на европейците в Австралия.<ref name="Costin_9">A. B. Costin, ''op. cit.'', с. 9</ref> Първото официално изкачване на върха се приписва на полския изследовател [[Павел Стшелецки]]. Той пристига в Сидни на 25 април 1839 г. и веднага започва да изучава региона. Двама души се присъединяват към него, единият с интереси в геологията, другият в потенциала на надморската височина за създаване на храна. Те се отправят към Снежните планини на 21 декември, като към февруари към тях се присъединяват още изследователи и един абориген. Те се отправят към върха през долината на река [[Мъри (река)|Мъри]] на запад. Според Стшелецки, началото на изкачването е усложнено от сковаността на склона, многобройните дефилета и течението на водата, както и от тежестта на товара им.

Първоначално екипът изкачва връх Таунсенд на 12 март, но скоро след това осъзнават, че върхът пред тях е по-висок. Стшелецки тръгва сам към новата височина и я покорява следобеда, след което се връща в лагера. На следващия ден групата го изкачва, а Стшелецки извършва някои изчисления.

През 1850-те години флората на Косцюшко привлича много ботаници, сред които и [[Фердинанд фон Мюлер]].<ref>A. B. Costin, op. cit., с. 11 – 13</ref> От началото на 20 век туризмът започва да се развива с построяването на хотел Косцюшко през 1909 г. През 1920-те години започват големи строителни работи по хидрографско планиране в региона, които завършва през 1972 г.<ref>A. B. Costin, ''op. cit.'', с. 17</ref>

== Източници ==
<references/>


[[Категория:Континентални първенци]]
[[Категория:Континентални първенци]]

Версия от 13:29, 4 ноември 2018

Косцюшко
Mount Kosciuszko
Изглед към върха.
Изглед към върха.
-36.4558° с. ш. 148.2635° и. д.
Местоположение на картата на Австралия
Общи данни
МестоположениеНови Южен Уелс, Австралия
Част отСнежни планини, Голяма вододелна планина
Надм. височина2228 m m
Издаденост2228 m m
Изкачване
Първо изкачванев древността от аборигени
1840 г. (Павел Стшелецки)
Косцюшко в Общомедия

Косцю́шко (Шаблон:Lang-en) е най-високият връх на континента Австралия. Намира се в Снежните планини в югоизточната част на австралийския щат Нов Южен Уелс. Надморската му височина е 2228 метра. Най-високата точка в Австралийския съюз обаче е Моусън Пийк на остров Хърд, висок 2745 m.

Върхът е наречен в чест на полския национален герой и генерал Тадеуш Косцюшко. Австралийците го произнасят Козиоско (ˈkɔziˌɔskoʊ, IPA).

География

Изглед от склона на Косцюшко към част от ерозиралото плато, което обгражда върха.

Върхът се намира в Снежните планини в Австралийските Алпи. Вторият най-висок връх на континента, Таунсенд, се намира само на 3,7 km северно от Косцюшко. Върхът е разположен приблизително на 150 km югозападно от столицата Канбера и по средата между Сидни и Мелбърн, разстоянието между които е 450 km.[1]

Бидейки най-високият връх на континента, Косцюшко е един от Седемте първенци, най-високите точки на седемте континента. Все пак, той не е най-високият връх в Океания, където е задминат от връх Кук в Нова Зеландия (3754 m) и Джая в Индонезия (4884 m). Поради тази причина, Джая замества Косцюшко в списъка на Седемте първенци на Райнхолд Меснер.[1]

Връх Косцюшко се издига от пенеплен, широко плато, ерозирало от вече изчезнали ледници. Релефът му е относително гладък, съставен от скали и чакъл. В резултат на многобройните цикли на замръзване и размразяване, почвите са засегнати от феномена солифлукция, който създава естествени тераси.[2]

През 1944 г. районът около върха е обявен за национален парк Косцюшко, след като е ударен от последователни периоди на суша и пожари.[3]

Геология

Преди 450 милиона години, по време на ордовик, районът на Косцюшко е представлявал море. В днешно време морските седиментни скали от това време са се превърнали в метаморфни, които могат да се видят в прохода Роусън и зъберите Уотсънс: филити, кварцити и шисти. Периоди на нагъване, надигане и утаяване се редуват по време на силур и девон. Гранитни интрузии участват в процеса на повдигане на масица преди 390 милиона години. След това, в продължение на милиони години, настъпва по-стабилна фаза, която води до лека ерозия и създаването на пенеплена, където само най-здравите скали дават начало на върхове, извисяващи се над средната височина, след които попада и връх Косцюшко. Тази фаза се простира през карбон, перм, триас, юра и креда и завършва преди около 65 милиона години. По това време източната част на Австралия постепенно се повдига и Снежните планини започват да достигат приблизително своята настояща височина. Това повдигане реално не завършва допреди около 1 милион години.[4]

Изглед към ледниковото езеро Кутапатамба, най-високият водоем в Австралия.

По време на плейстоцен, преди около 2 милиона години, климатът се захлажда изведнъж и настъпва заледяване около Косцюшко, което на няколко пъти е прекъсвано от междуледникови периоди, създавайки морени, изрязвайки циркуси, оставяйки ератически валуни и изкопавайки ледникови езера.[4]

История

Правдоподобно е да се счита, че върхът е бил изкачван многократно от аборигените преди пристигането на европейците в Австралия.[5] Първото официално изкачване на върха се приписва на полския изследовател Павел Стшелецки. Той пристига в Сидни на 25 април 1839 г. и веднага започва да изучава региона. Двама души се присъединяват към него, единият с интереси в геологията, другият в потенциала на надморската височина за създаване на храна. Те се отправят към Снежните планини на 21 декември, като към февруари към тях се присъединяват още изследователи и един абориген. Те се отправят към върха през долината на река Мъри на запад. Според Стшелецки, началото на изкачването е усложнено от сковаността на склона, многобройните дефилета и течението на водата, както и от тежестта на товара им.

Първоначално екипът изкачва връх Таунсенд на 12 март, но скоро след това осъзнават, че върхът пред тях е по-висок. Стшелецки тръгва сам към новата височина и я покорява следобеда, след което се връща в лагера. На следващия ден групата го изкачва, а Стшелецки извършва някои изчисления.

През 1850-те години флората на Косцюшко привлича много ботаници, сред които и Фердинанд фон Мюлер.[6] От началото на 20 век туризмът започва да се развива с построяването на хотел Косцюшко през 1909 г. През 1920-те години започват големи строителни работи по хидрографско планиране в региона, които завършва през 1972 г.[7]

Източници

  1. а б Mount Kosciusko / Tar Gan Gil, SummitPost.org
  2. A. B. Costin, op. cit., с. 29 – 33
  3. Pamela M. Godde, Martin F. Price, Friedrich M. Zimmerman, Tourism and development in mountain regions, CABI Publishing Series, 2000, с. 29 (ISBN 0851993915)
  4. а б A. B. Costin, op. cit., с. 21 – 24
  5. A. B. Costin, op. cit., с. 9
  6. A. B. Costin, op. cit., с. 11 – 13
  7. A. B. Costin, op. cit., с. 17