Козарска пещера: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Козарската пещера''' се намира в [[Лакатнишки карстов район|Лакатнишкия карстов район]]. [[Пещера]]та е разположена в непосредствено близост до мястото, където [[река]] [[Пробойница]] се влива в [[Искър]]. Входът на [[пещера]]та е труднодостъпен. Той е разположен високо над нивото на [[река]]та. До самия вход на Козарската пещера се достига по малки и стръмни пътеки. Това е и причината пещерата да носи това име. |
'''Козарската пещера''' се намира в [[Лакатнишки карстов район|Лакатнишкия карстов район]]. [[Пещера]]та е разположена в непосредствено близост до мястото, където [[река]] [[Пробойница]] се влива в [[Искър]]. Входът на [[пещера]]та е труднодостъпен. Той е разположен високо над нивото на [[река]]та. До самия вход на Козарската пещера се достига по малки и стръмни пътеки. Това е и причината пещерата да носи това име. |
||
На неголямо разстояние от входа на [[пещера]]та е разположено преддверието |
На неголямо разстояние от входа на [[пещера]]та е разположено преддверието ѝ, което представлява обширна зала. Козарската пещера е една от малките български пещери. От преддверието ѝ излизат два тесни прохода като и двата водят до единствената зала на пещерата. В козарската пещера могат да се видят останки от минали [[карст]]ови образувания, както и основите на множество [[кварц]]ови [[кристал]]и. |
||
В Козарската пещера по костни останки от късен плейстоцен (плениглациал 2) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 5 вида птици |
В Козарската пещера по костни останки от късен плейстоцен (плениглациал 2) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 5 вида птици – полска яребица (Perdix perdix), червеногърба сврачка (Lanius collurio), кос (Turdus merula), беловежд дрозд (Turdus iliacus) и чавка (Corvus monedula).<ref>Boev, Z. 2001. Late Pleistocene and Holocene avian finds from the vicinity of the Lakatnik r/w Station (W Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 107-112.</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 01:50, 6 ноември 2018
Козарската пещера се намира в Лакатнишкия карстов район. Пещерата е разположена в непосредствено близост до мястото, където река Пробойница се влива в Искър. Входът на пещерата е труднодостъпен. Той е разположен високо над нивото на реката. До самия вход на Козарската пещера се достига по малки и стръмни пътеки. Това е и причината пещерата да носи това име.
На неголямо разстояние от входа на пещерата е разположено преддверието ѝ, което представлява обширна зала. Козарската пещера е една от малките български пещери. От преддверието ѝ излизат два тесни прохода като и двата водят до единствената зала на пещерата. В козарската пещера могат да се видят останки от минали карстови образувания, както и основите на множество кварцови кристали.
В Козарската пещера по костни останки от късен плейстоцен (плениглациал 2) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 5 вида птици – полска яребица (Perdix perdix), червеногърба сврачка (Lanius collurio), кос (Turdus merula), беловежд дрозд (Turdus iliacus) и чавка (Corvus monedula).[1]
Източници
- ↑ Boev, Z. 2001. Late Pleistocene and Holocene avian finds from the vicinity of the Lakatnik r/w Station (W Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 107-112.