Анастас Христов: Разлика между версии
м в.--->век; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Дядо му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]] в 1899 година.<ref name="Танчев 60">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 60 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] в 1901 |
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Дядо му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]] в 1899 година.<ref name="Танчев 60">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 60 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] в 1901 – 1902 година.<ref>Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524</ref> В 1902 – 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.<ref>Трайчевъ, Георги. Градъ Прил{{Уникод|ѣ}}пъ. С., 1925, стр. 132.</ref> |
||
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> Кандидат е от Битолско в изборите за [[Отомански парламент]] в 1908 и в 1912 година. |
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> Кандидат е от Битолско в изборите за [[Отомански парламент]] в 1908 и в 1912 година. |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
Сътрудник е на „Списание на Юридическото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909). |
Сътрудник е на „Списание на Юридическото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909). |
||
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.<ref>Скръбна в{{Уникод|ѣ}}сть. |
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.<ref>Скръбна в{{Уникод|ѣ}}сть. – Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 23:50, 7 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Христов.
Анастас Христов | |
български общественик | |
Роден |
1876 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Лозански университет |
Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
Биография
Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Дядо му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозана в 1899 година.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на Солунската българска община в 1901 – 1902 година.[3] В 1902 – 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.[4]
След Младотурската революция в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса[5] и за член на Централното бюро на организацията.[6] Кандидат е от Битолско в изборите за Отомански парламент в 1908 и в 1912 година.
Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[7]
Сътрудник е на „Списание на Юридическото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[8]
Външни препратки
- "Аграрният въпрос в Македония и Одринско", Солун, 1909 г., Анастас Христов
Бележки
- ↑ Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. С., 1925, стр. 132.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Скръбна вѣсть. – Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.
- Прилепчани
- Български общественици от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Български юристи от Македония
- Български публицисти
- Български писатели от Македония
- Починали в Истанбул
- Дейци на Българската матица
- Членове на Солунската българска община