Луиджи Коменчини: Разлика между версии
Нова страница: „{{Режисьор | име = Луиджи Коменчини | име-оригинал = Luigi Comencini | портрет = | обясн...“ |
|||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Коменчини е роден в град [[Сало]]. Прекарва детството си във [[Франция]] в град [[Ажан]], където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в [[Милано]], където се среща с режисьора [[Алберто Латуада]]. В следвоенните години той участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появи филмът ''„[[Децата в града]]“''. След като се премества в [[Рим]] по съвета на [[Карло Понти]] той прави първия си успешен филм ''„[[Императорът на Капри]]“'' в който участва [[Тото (актьор)|Тото]]. През 1951 г. [[Федерико Фелини]] му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с [[Тулио Пиели]]. Детският филм ''„[[Хайди]]“'' (1952) му носи голям успех в обществеността. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“ е ''„[[Хляб, любов и фантазия]]“'' (Pane, Amore e Fantasia) в главните роли са [[Виторио Де Сика]] и [[Джина Лолобриджида]]. След успешното представяне на филма последва втора част - ''„[[Хляб, любов и ревност]]“''. |
|||
През 1955 г. е освободен филма ''„[[Краотата на Рим]]“'' в който участва [[Алберто Сорди]]. Режисьорът отново кани Сорди да се появи в негов филм, този път в ''„[[Всеки дом]]“'' (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което сложи край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получи специалната награда на [[Москва (филмов фестивал)|Международния филмов фестивал в Москва]]. |
|||
Режисьорът разработи "военната" тема във филма базиран на романа на [[Карло Касола]] „Момичето от Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветена на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е много добре приет от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на [[Джованино Гварески]] за Дон Камило. |
|||
Телевизионната версия на „[[Приключенията на Пинокио]]“ на [[Карло Колоди]] в съкратената му версия за големия екран бе показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и спечели златната награда в детското филмово състезание. |
|||
Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „[[Бохеми]]“ на [[Джакомо Пучини]]. Режисьорът преместил времето на операта в началото на XX век. |
|||
През 1987 г. на [[Венеция (филмов фестивал)|Филмовия фестивал във Венеция]] Коменчини получава наградата „[[Златен лъв]]“ за своята филмова кариера. От 80-те години на миналия век режисьорът страда от болестта на Паркинсон. |
|||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
Версия от 08:34, 10 ноември 2018
| Луиджи Коменчини Luigi Comencini | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Активни години | 1937–1991 |
| Уебсайт | |
| Луиджи Коменчини в Общомедия | |
Луиджи Коменчини (Шаблон:Lang-it) е италиански филмов режисьор. [1]
Биография
Коменчини е роден в град Сало. Прекарва детството си във Франция в град Ажан, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното. Учи в Политехническия институт в Милано, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В следвоенните години той участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.). През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появи филмът „Децата в града“. След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти той прави първия си успешен филм „Императорът на Капри“ в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария „Скритите щори“ заедно Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм „Хайди“ (1952) му носи голям успех в обществеността. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „commedia all'italiana“ е „Хляб, любов и фантазия“ (Pane, Amore e Fantasia) в главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма последва втора част - „Хляб, любов и ревност“.
През 1955 г. е освободен филма „Краотата на Рим“ в който участва Алберто Сорди. Режисьорът отново кани Сорди да се появи в негов филм, този път в „Всеки дом“ (1960). Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което сложи край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получи специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва.
Режисьорът разработи "военната" тема във филма базиран на романа на Карло Касола „Момичето от Бубе“ (La ragazza di Bube, 1963), посветена на съдбата на партизаните в следвоенна Италия. Филмът е много добре приет от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гварески за Дон Камило.
Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран бе показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и спечели златната награда в детското филмово състезание.
Сред последните произведения на режисьора е филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини. Режисьорът преместил времето на операта в началото на XX век.
През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера. От 80-те години на миналия век режисьорът страда от болестта на Паркинсон.
Творчество
Избрана филмография
Режисьор
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1959 | И това в понеделник сутрин | Und das am Montagmorgen |
Източници
Външни препратки
|
