Военно издателство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- ) +)); козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 9: Ред 9:
Военното издателство води началото си от приказ № 234 от 28 април 1888 г. на [[Министерство на войната|военния министър]], чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.
Военното издателство води началото си от приказ № 234 от 28 април 1888 г. на [[Министерство на войната|военния министър]], чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.


През 1890 г. е преименувано на „Военно-издателски фонд“, през 1912 г. - на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно-издателски фонд“, от 1921 г. - „Армейски книгоиздателски фонд“, от 1951 г. - „Държавно военно издателство“, от 1976 г. - „Военно издателство“, от 1991 г. - Военно издателство „Георги Победоносец“, от 1992 г. - Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, от 1993 г. - Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. е преобразувано в търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.
През 1890 г. е преименувано на „Военно-издателски фонд“, през 1912 г. – на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно-издателски фонд“, от 1921 г. – „Армейски книгоиздателски фонд“, от 1951 г. – „Държавно военно издателство“, от 1976 г. – „Военно издателство“, от 1991 г. – Военно издателство „Георги Победоносец“, от 1992 г. – Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, от 1993 г. – Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. е преобразувано в търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.


Сградата на издателството, изградена в началото на 1940-те години, е трябвало да бъде банка и под нея все още има добре изграден трезор. Впоследствие заради Втората световна война откриването на банката е отложено, а след 1947 година новата власт национализира сградата и я дава на Военното издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е изградена по проект на известния архитект [[Георги Овчаров]].
Сградата на издателството, изградена в началото на 1940-те години, е трябвало да бъде банка и под нея все още има добре изграден трезор. Впоследствие заради Втората световна война откриването на банката е отложено, а след 1947 година новата власт национализира сградата и я дава на Военното издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е изградена по проект на известния архитект [[Георги Овчаров]].


=== Издания ===
=== Издания ===
* списание „Военен журнал“ (1888 - 1947)
* списание „Военен журнал“ (1888 – 1947)
* списание „Войнишка сбирка“ (1893 - 1914)
* списание „Войнишка сбирка“ (1893 – 1914)
* списание „Отечество“ (1914 - 1918)
* списание „Отечество“ (1914 – 1918)
* списание „Български воин“ (1923 - 1940, 1952 - сега)
* списание „Български воин“ (1923 – 1940, 1952 – сега)
* списание "Военна мисъл"
* списание "Военна мисъл"


=== Поредици ===
=== Поредици ===
* „Военна библиотека“ (1893 - 1914)
* „Военна библиотека“ (1893 – 1914)
* „Походна войнишка библиотека“ (1917 - 1925)
* „Походна войнишка библиотека“ (1917 – 1925)
* „Библиотека за войника и сержанта“ (1954 - 1964)
* „Библиотека за войника и сержанта“ (1954 – 1964)
* „Бележите пълководци и военни дейци“ (1964 -)
* „Бележите пълководци и военни дейци“ (1964 -)
* "Военна етика, педагогика, психология"
* "Военна етика, педагогика, психология"

Версия от 19:07, 10 ноември 2018

„Военно издателство“ е държавно книгоиздателство в София, България.

Създадено е през 1888 година. Ръководи се от държавния орган (министерството), ръководещо Българската армия. От 1999 г. функционира като еднолично (държавно по собственост) търговско дружество пак под негово ръководство.

История

Българска военна литература - 1920-1930

Военното издателство води началото си от приказ № 234 от 28 април 1888 г. на военния министър, чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.

През 1890 г. е преименувано на „Военно-издателски фонд“, през 1912 г. – на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно-издателски фонд“, от 1921 г. – „Армейски книгоиздателски фонд“, от 1951 г. – „Държавно военно издателство“, от 1976 г. – „Военно издателство“, от 1991 г. – Военно издателство „Георги Победоносец“, от 1992 г. – Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, от 1993 г. – Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. е преобразувано в търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.

Сградата на издателството, изградена в началото на 1940-те години, е трябвало да бъде банка и под нея все още има добре изграден трезор. Впоследствие заради Втората световна война откриването на банката е отложено, а след 1947 година новата власт национализира сградата и я дава на Военното издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е изградена по проект на известния архитект Георги Овчаров.

Издания

  • списание „Военен журнал“ (1888 – 1947)
  • списание „Войнишка сбирка“ (1893 – 1914)
  • списание „Отечество“ (1914 – 1918)
  • списание „Български воин“ (1923 – 1940, 1952 – сега)
  • списание "Военна мисъл"

Поредици

  • „Военна библиотека“ (1893 – 1914)
  • „Походна войнишка библиотека“ (1917 – 1925)
  • „Библиотека за войника и сержанта“ (1954 – 1964)
  • „Бележите пълководци и военни дейци“ (1964 -)
  • "Военна етика, педагогика, психология"
  • „Военни мемоари“ (1969 -)
  • „Военни знания“ (1969 -)
  • "Световна военна белетристика"
  • "Спомени и събития"
  • "Героика и приклячения"
  • "Невидимият фронт"
  • "Аз съм българче"

Понастоящем Военното издателство издава множество книги на военна тематика, както и периодичното издание списание „Военноисторически сборник“.

Външни препратки

Източници

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Военно_издателство&oldid=8865947“.