Георги Трайчев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 17: Ред 17:
| награди = }}
| награди = }}
}}
}}
'''Георги Трайчев Георгимайков''' (срещан и като '''Гьоргимайков'''), с псевдоними '''Вестителов''', '''Г. Майков''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25</ref> е [[българи|български]] [[просветен деец]], [[фотограф]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов 171">{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last= Николов |first= Борис Й |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= „Звезди“ |location= София |isbn= 954-9514-28-5 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
'''Георги Трайчев Георгимайков''' (срещан и като '''Гьоргимайков'''), с псевдоними '''Вестителов''', '''Г. Майков''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25</ref> е [[българи|български]] [[просветен деец]], [[фотограф]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов 171">{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last= Николов |first= Борис Й |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= „Звезди“ |location= София |isbn= 954-9514-28-5 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref>


==Биография==
==Биография==
Ред 25: Ред 25:
Георги Трайчев Георгимайков е роден на 2 октомври 1869 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.<ref name="Николов 171"/>
Георги Трайчев Георгимайков е роден на 2 октомври 1869 година в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.<ref name="Николов 171"/>


До [[Балканска война|Балканската война]] работи като училищен инспектор в Дебърска епархия.<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=270 "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ]</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф [[Любомир Милетич]] в рамките на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. Пише спомени и книги на македонска тематика.<ref>Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.</ref>
До [[Балканска война|Балканската война]] работи като училищен инспектор в Дебърска епархия.<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=270 "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ]</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф [[Любомир Милетич]] в рамките на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. Пише спомени и книги на македонска тематика.<ref>Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 – 789.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.</ref>


В своя статия за българите в Албания пише:
В своя статия за българите в Албания пише:

Версия от 14:09, 11 ноември 2018

Георги Трайчев
български просветен деец и революционер
Роден
Починал
28 януари 1943 г. (73 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
Георги Трайчев в Общомедия

Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г. Майков,[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво на дясно.
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

Георги Трайчев Георгимайков е роден на 2 октомври 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия[3] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.[2]

До Балканската война работи като училищен инспектор в Дебърска епархия.[4] След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.[5][6]

В своя статия за българите в Албания пише:

„ Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.[7] “

През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия.

Умира в София на 28 януари 1943 година.[2]

Трудове

  • „Мариово“
    „Мариово“
  • „Преспанското езеро“
    „Преспанското езеро“
  • „Духовните качества на македонските българи“
    „Духовните качества на македонските българи“

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25
  2. ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  4. ↑ "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ
  5. ↑ Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 – 789.
  6. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
  7. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Трайчев&oldid=8867920“.