Разлика между версии на „Драматичен театър „Невена Коканова“ (Ямбол)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
замяна с n-тире
м (Bot: Automated text replacement (-7 годиш +7-годиш))
м (замяна с n-тире)
Ямболския драматичен театър има 137-годишна история. През 1870 година в град Ямбол е представена популярната тогава драма „Многострадална Геновева“. Представлението в нашия град е петото поред за годината след градовете Плевен, Сливен, В.Търново и Самоков. Театралното събитие е предшествано от друго с изключителна важност и значение за нацията-признаването на Българската екзархия. Затова и подготовката на представлението се извършва в обстановка на всеобщ духовен подем.
 
Първите артисти са революционери, театрални дейци, учители, просветители, гордост за българския театър. Те успяват да издигнат театъра до страстно, емоционално и жизнерадостно изкуство Г. Дражев, Др. Николов, Ст. Томов, Н. Симеонов, Щ. Ковачев, Н. Попиванов, Ф. Попгеоргиев, К. Шестаков, Ст. Парушев, В. Апостолов, Ив. Кюртчитодоров, В. Мандров, Хр. Чакмаков и други. Всички те, изпълнени с пламенна апостолска всеотдайност и съзнание, че служат на една мисия, изискваща жертвоготовност и безгранична любов.
 
Във вестник „Македония“ от 23 май, същата година е поместен отзив по повод представлението: „На вторий ден на Възкресение имахме удоволствието да видим да се представи отдавна подготвената драма „Многострадална Геновева“. Това бе възбудило любопитството на цял град и народът бе изпълнил театралната зала, която можем да кажем бе доста добре украсена. Представлението, ако ни е позволено да дадем мнението на присъстващите по-опитни зрители стана твърде добре.
Музикалната банда, която се състоеше от шестима души омайваше зрителите със сладки звукове…“
 
Три години по-късно, през 1874 година за първи път в Цариград и в Ямбол се играе драмата „[[Васил Друмев|Иванку, убиецът на Асеня]]“. Целта на представленията е била една повдигане на народния дух и осигуряване на материални средства за комитетското дело.
 
В зората на нашето духовно възраждане, Ямбол дава на българския театър първата жена актриса Матилда Попович. След Освобождението в Ямбол се издава библиотека „Театър“ (1891-1894 г.), която бележи началото на периодичен театрален печат в страната. В родния си град се изявява за първи път като любител артист и рецитатор Кирил Теллалов, виден политечски деец, режисьор и директор на театър.
 
В началото на века ямболската театрална публика посреща пътуващите трупи на [[Матей Икономов]], Роза Попова и Комичен театър на братя Касабови. Разраства се театралната дейност в града и през 1920 година се създава Акционерен театър. Това е начало на организираното театрално дело в гр. Ямбол. На страниците на в. „Правда“ от 15 март, същата година четем: "На 20 февруари 1920 г. е основан Акционерен театър, който започва да дава редовно своите представления от 28 с. месец. Основателите му са господата П. Петров, В. Богданов и артистите: Г. Стаматов, Н. Гайдов, Тр. Трифонов, г-жа Зл. Трифонова, Н. Щилиянов, В. Гълъбов и др.
На 11 и 12 април същата година в гр. Ямбол се представя за първи път драмата „Край мътния поток“ от нашия виден съгражданин П. Керемедчиев.
 
Всички професионални и непрофесионални артисти, театрални дейци и просветители излизат с прошение за създаване на общински театър със собствена сграда. В същото това време Страшимир Кринчев развива оживена дейност на театрален критик, поетът Васил Карагьозов написва драмата либрето „Тайните на Вардар“, а художникът Иван Славов нарисува първата оригинална театрална завеса.
 
През 1922 година град Ямбол става седалище на Южно-българския театър. Във в. „Тунджа“ от 1922 г. е записано: „Южно-българският народен театър в Ямбол на 1 того откри театралния си сезон с пиесата „Тоска“ на В. Сарду. Салона бе буквално изпълнен с публика, която ласкаво се отзова към това културно начинание. Държа се кратка реч за значението на драматическия театър. Военна музика изсвири увертюра и играта започна. Този спектакъл беше едно истинско тържество за гр. Ямбол. Дълг на ямболци да подкрепят театъра, щото той да стане гордост на града ни“.
Една от тези звезди на театралния небосклон е и първата дама на българското кино Невена Коканова.
 
Нейния творчески път започва на сцената на Ямболския театър още през 1956 година. Обичана от всички ямболци Венчето, както гальовно я наричат в Ямбол, прави първите си стъпки в театъра с ролята на ФЕНИСА от пиесата „Хитроумната влюбена“ от Лопе де Вега и ЖУЛИЕТА от „[[Ромео и Жулиета]]“ от [[Уилям Шекспир]]. С тази роля ямболци започват да наричат Невена „босата Жулиета“. В Ямбол тя получава и първата си покана за участие в киното от режисьора [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]] за филма „[[Години за любов]]“. Невена Коканова, нейният живот и творчество са свързани с град Ямбол и неговите театрални традиции. Последната ѝ роля на ямболска сцена бе АББИ от пиесата на [[Юджийн О'Нийл|Юджийн О`Нийл]] „Любов под брястовете“ с премиера сезон 1988–1989 година. Тази постановка има реализирани 147 представления в Ямбол и страната.
 
Над 15 са творческите срещи на Невена Коканова с почитатели в град Ямбол и региона. Последната среща с нейната ямболска публика бе отново в любимия Ямбол, както тя самата го наричаше, в края на месец ноември 1999 година.

Навигация