Железопътна линия Дупница – Бобов дол: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м замяна с n-тире |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
== История == |
== История == |
||
=== Теснопътна (600 mm) линия === |
=== Теснопътна (600 mm) линия === |
||
Теснопътното железопътно отклонение Дупница |
Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на [[каменни въглища]], необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето преодолява голяма разлика във височината - 91,68 m на разстояние оот около 3 km. За да се намали големият наклон, досгигащ до 50 ‰ са построени две глухи обръщателни станции, поради което тя се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от [[11 декември]] [[1916]] г. до [[1 юли]] [[1917]] г. |
||
През [[1920]] г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на [[БДЖ]] за обществено ползване. |
През [[1920]] г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на [[БДЖ]] за обществено ползване. |
||
Ред 124: | Ред 124: | ||
Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на [[10 февруари]] [[1941]] г., но скоро е преустановено. Възстановено е след [[9 септември]] 1944 г. Линията е завършена през [[1949]] г., а от [[1 февруари]] [[1950]] г. влиза в редовна експлоатация. |
Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на [[10 февруари]] [[1941]] г., но скоро е преустановено. Възстановено е след [[9 септември]] 1944 г. Линията е завършена през [[1949]] г., а от [[1 февруари]] [[1950]] г. влиза в редовна експлоатация. |
||
Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите |
Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите – 300 m и максимален наклон 23,5 ‰. В началото на 90-те години е електрифицирана. |
||
От 10.12.2017 г. пътническото движение по линията е преустановено. |
От 10.12.2017 г. пътническото движение по линията е преустановено. |
Версия от 21:22, 12 ноември 2018
Железопътна линия 51 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална (1435 mm) |
Статус | закрита за пътническо движение от 10.12.2017 г. |
Крайни гари | Дупница, Бобов дол |
Започва от | Дупница |
Свързани линии | Железопътна линия 5 |
Станции | 6 |
Номер линия | 51 |
Пусната | 1 юли 1917 г. |
Собственик | НКЖИ |
Дължина | 19,087 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | 25 кV, 50 Hz |
Работна скорост | 40 km/h |
Максимален наклон | 23,5 ‰ |
Минимален радиус | 300 m |
Железопътната линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Кюстендил.
История
Теснопътна (600 mm) линия
Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето преодолява голяма разлика във височината - 91,68 m на разстояние оот около 3 km. За да се намали големият наклон, досгигащ до 50 ‰ са построени две глухи обръщателни станции, поради което тя се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предадена на БДЖ за обществено ползване.
Нормална (1435 mm) линия
Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия от Дупница до Бобов дол.
Дупница – Бобов дол (600 mm) | ||
---|---|---|
София | ||
0+000 Дупница | ||
Кулата | ||
5+200 сп. „Крушовица“ | ||
8+600 Големо село | ||
12+000 сп. „Разметаница“ | ||
18+200 Мламолово | ||
21+900 Бобов дол | ||
24+900 мини „Бобов дол“ |
Дупница – Бобов дол (1435 mm) | ||
---|---|---|
Линия 5 (София) | ||
0+000 (90+512) Дупница | ||
Линия 5 (Кулата) | ||
8+250 Големо село | ||
9+950 Мало село | ||
13+278 Мламолово | ||
16+700 сп. „Банковица“ | ||
18+680 Бобов дол |
Голяма част от трасето на тази линия минава по набелязаната за строеж в перспектива магистрална линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.
Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на кривите – 300 m и максимален наклон 23,5 ‰. В началото на 90-те години е електрифицирана.
От 10.12.2017 г. пътническото движение по линията е преустановено.
Технически съоръжения
Гари
име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
Дупница | 9 | 598 | 462 | РУКЗ |
Големо село | 4 | 615 | 506 | РУКЗ |
Бобов дол | 2 | 433 | 400 | РУКЗ |
Мостове
междугарие | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|---|
Дупница – Големо село | 0+988 | 19,50 | стоманобетон | път |
Дупница – Големо село | 1+120 | 112,50 | стоманобетон | път Е-79 и река |
Дупница – Големо село | 1+840 | 32,00 | стоманобетон | път |
Дупница – Големо село | 2+030 | 68,00 | стоманобетон | път |
Дупница – Големо село | 7+097 | 18,50 | стоманобетон | път |
Дупница – Големо село | 7+510 | 28,00 | стоманобетон | река |
Големо село – Бобов дол | 14+663 | 18,50 | стоманобетон | път |
През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от км 3+714 до км 4+033.
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.