Законност: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
# Единство на законността посредством [[правова държава|правовата държава]]; |
# Единство на законността посредством [[правова държава|правовата държава]]; |
||
# Всеобщност или универсалност на принципа на законност (отнася се до всички субекти без изключение); |
# Всеобщност или универсалност на принципа на законност (отнася се до всички субекти без изключение); |
||
# Целесъобразност на законността |
# Целесъобразност на законността – виж и [[цел на закона]]; |
||
# Равенство пред закона; |
# Равенство пред закона; |
||
# Гарантиране на основните [[права на човека|права]] и [[граждански свободи|свободи]]; |
# Гарантиране на основните [[права на човека|права]] и [[граждански свободи|свободи]]; |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
Съдебният контрол е универсален способ за защита на основните права и свободи и за спазването на принципа на законност. [[Адвокатура]]та играе важна роля в опазването на законността. |
Съдебният контрол е универсален способ за защита на основните права и свободи и за спазването на принципа на законност. [[Адвокатура]]та играе важна роля в опазването на законността. |
||
За опазването на законността е важно спазването на основния закон |
За опазването на законността е важно спазването на основния закон – [[Конституция]]та. Съгласно [[Конституция на България|българската конституция]], тя е "върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат", като "разпоредбите ([[правна норма|правните ѝ норми]]) на Конституцията имат непосредствено действие" (чл. 5, ал. 1 и ал. 2). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 22:36, 12 ноември 2018
Законността е политико-правен режим при който държавата и в частност нейните публични органи - съд, прокуратура, полиция, както и гражданите и другите субекти на правото са длъжни стриктно да се придържат към установения по силата на основния закон правов ред, съблюдавайки правните норми, законите и въобще правото в неговата систематизираност.
Принцип на законност
Принципът на законност обуславя начина на формиране и функциониране на системата на правото по отношение на прилагането на законовите разпоредби и спазването на законовите изисквания от субектите на правото. Принципът на законност се характеризира с:
- Върховенство на закона;
- Единство на законността посредством правовата държава;
- Всеобщност или универсалност на принципа на законност (отнася се до всички субекти без изключение);
- Целесъобразност на законността – виж и цел на закона;
- Равенство пред закона;
- Гарантиране на основните права и свободи;
- Неотвратимост на наказанието при осъществено правонарушение;
- Зависимост между законността и правната култура на обществото;
Гаранции на законност
Гаранциите за законност са обективните условия, субективните фактори, както и специалните средства, обезпечаващи режима на законност. Те биват:
- икономически;
- политически;
- духовни;
- обществени;
Специалните средства обезпечаващи режима на законност са юридически и организационни.
Правните гаранции са материалноправни способи и процесуалноправни средства, последните подсигуряващи защитата в случай на нарушение на правата и свободите на гражданите и т.н. Друг способ подсигуряващ законността е междуведомствения и вътрешноведомствения контрол.
Съдебният контрол е универсален способ за защита на основните права и свободи и за спазването на принципа на законност. Адвокатурата играе важна роля в опазването на законността.
За опазването на законността е важно спазването на основния закон – Конституцията. Съгласно българската конституция, тя е "върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат", като "разпоредбите (правните ѝ норми) на Конституцията имат непосредствено действие" (чл. 5, ал. 1 и ал. 2).
