Направо към съдържанието

Инокентий IV: Разлика между версии

17 байта добавени ,  преди 4 години
м
замяна с n-тире; козметични промени
м (→‎top: -, replaced: [Фридрих II] → [Фридрих II (Свещена Римска империя)|] редактирано с AWB)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
{{Папа
| изображение= [[ImageФайл:A14 INNOCENZO IV.jpg|250px]]
| Име= Инокентий IV
| рождено_име= Синибалдо Фиеши
| дата_на_смъртта= [[7 декември]] [[1254]] г.
| място_на_смъртта= [[Неапол]], [[Сицилианско кралство]]
| герб = [[ImageФайл:C o a Adriano V.svg|120px]]
}}
 
 
Понтификатът на Инокентий IV е белязан с усилената борба на [[Ватикана]] за утвърждаването на върховенството на църковната власт над светската. Инокентий IV продължава политиката на своите предшественици срещу отлъчения от църквата император [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] и я довежда докрай. Дори след като през [[1245]] г. [[Вселенски събор]] провъзгласява смъкването на императора, папа Инокентий IV го обявява за [[еретик]] и остава отявлен враг на [[Хоенщауфен]]ите до края на живота си, което има фатални последствия за папската политика в [[Египет]] и допринася за неуспеха на [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]]. След свалянето на императора между рицарите в Египет настъпват разногласия и раздори, което става причина за завладяването на Египет от [[Селджукски турци|селджукските турци]] през [[1244]] г. Седмият кръстоносен поход е организиран от Инокентий IV през [[1248]] г. и завършва през [[1254]] г. с пълен разгром на рицарите начело с френския крал [[Луи IX]] при [[Мансура]].
[[FileФайл:Pope Innocent IV sends Dominicans and Franciscans out to the Tartars.jpg|thumbмини|ляво|Папа Инокентий IV изпраща доминикански и францискански мисионери при татарите]]
По време на монголската инвазия в [[Русия]] папа Инокентий IV не само проявява пълно равнодушие към съдбата на [[Източна Европа]], но се опитва да използва ситуацията за разпространяването на папското влияние в Източна Европа и в Монголската империя чрез дейността на мисионери. Целта на папата е насочването на монголците срещу селджуксите турци и Никейската империя, които заплашват кръстоносците на Изток.
 
Запазените от негово време писма и извлечения от решения събори хвърлят обилна светлина върху усилията на папа Инокентий IV за приобщаването на [[България]] към [[Римокатолическата църква]] и върху дейността на францисканските и доминиканските мисионери на нейна територия, а също и върху борбата на папството срещу [[богомили]]те в Босна.
 
== Източник ==
* '''Петрова, Мария'''. Папа Инокентий IV. Писма. В: Гюзелев, Васил (et alii), ''БАН. Извори за българската история. Том XXV'', София, БАН, 1981, с. 82.
 
{{commons|Category:Innocentius IV}}
 
{{шаблон:папи}}
 
[[Категория:Папи]]
[[Категория:Генуезци]]