Вояджър 2

Вояджър 2
Вояджър 2 Апаратът Вояджър 2
Общи данни
По програма на	НАСА
Основни изпълнители	JPL
Тип	автоматичен
Основни цели	планетарни изследвания
Дата на изстрелване	20 август 1977 г. Кейп Канаверъл
Стартова установка	Титан IIIE/Кентавър
Маса	815 kg
Орбита/траектория	хиперболична
Важни събития	посещение на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун
Продължителност	43 г. (1977 – 2020)
Състояние	функциониращ
Уебстраница	Вояджър в сайта на НАСА
Оборудване
плазмен експеримент оптична система анализатор на частици
Вояджър 2 в Общомедия

Вояджър 2 (Шаблон:Lang-en) е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Идентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Вояджър 2 е единственият апарат, посетил Уран и Нептун, възползвайки се от изгодното разположение на планетите, което се повтаря веднъж на 175 години. [2]

За подробности относно оборудването на апарата виж Вояджър (програма).

Изстрелване

Изстрелването на Вояджър 2. [1]

Вояджър 2 е изстрелян от космодрума в Кейп Канаверал, Флорида, САЩ с ракета-носител Титан IIIE/Кентавър.

По време на старта, поради грешка от наземния контрол, не е изпратена команда за включване на главната антена на апарата и тя се деактивира. Впоследствие обаче, използвайки резервната антена, грешката е поправена.

Юпитер

Вояджър 2 се приближава максимално до Юпитер на 9 юли 1979 година, прелитайки на около 570 000 km над върховете на облаците на планетата. Минава близо до спътниците му Европа и Ганимед, неизследвани по-рано от Вояджър 1. Открива няколко планетни пръстена около Юпитер, както и вулканична активност на спътника Йо. За пръв път е наблюдавана вулканична активност на друго небесно тяло.

Голямото червено петно е заснето като буря на повърхността на планетата, която се движи обратно на часовниковата стрелка. Проблясъци от други малки бури и вихрушки са наблюдавани през слоевете облаци.

Откриването на вулканизъм на Йо, несъмнено е най-неочакваното откритие свързано с Юпитер. Това е първият път, в който е засечен вулканизъм на друго небесно тяло в Слънчевата система. Двата апарата Вояджър наблюдават общо девет изригвания на вулкани на Йо, освен това има доказателства и за други през времето между преминаването на двата апарата.

Европа показва голям брой интересни линейни особености на снимките с ниска резолюция на Вояджър 2. Учените смятат, че това са дълбоки пукнатини, причинени от пропукване на кората или от тектонски движения.

Открити са два нови малки спътника: Адрастея и Метис, които обикалят точно зад планетните пръстени. Трети нов спътник, Тива, е открит между орбитите на Амалтея и Йо.

Сатурн

Сатурн заснет от Вояджър 2

.

На 25 август 1981 година апаратът се доближава най-близко до Сатурн, прелитайки на разстояние 101  000 км. Траекторията му минава край спътниците Тетида и Енцелад.

Вояджър 2 изследва Сатурн със своя радар с цел установяване на температурни и плътностни профили на атмосферата на планетата. В най-горните слоеве на атмосферата отчетеното налягане е 70 милибара) с температура 70 К, докато на най-дълбокото измерено ниво налягането достига 1200 милибара с температура 143 K. Температурата на северния полюс е с 10 K по-ниска, вероятно поради сезонни ефекти.

След преминаването на Сатурн, платформата на камерата на Вояджър 2 се заключва за кратко, което поставя първоначалните планове за разширяване на мисията до Уран и Нептун в опасност. Екипът на мисията успява да оправи проблема, причинен от преизползване, което временно е изразходвало смазочния материал. Сондата продължава към Уран.

Уран

Уран заснет от разстояние 18 милиона km

На 24 януари 1986 година апаратът достига максималното си приближение до Уран от около 107 000 км. По време на прелета са открити 10 нови спътника и са извършени наблюдения на атмосферата. Учените изучават деветте вече известни пръстена на планетата и откриват два нови.

Нептун

Вояджър прелита на 48 000 км от повърхността на Нептун на 25 август 1989 г. Тъй като това е последната планета от програмата на апарата, траекторията му е променена, за да изследва отблизо Тритон. На Тритон са открити действащи гейзери, което е неочаквано за отдалечен и студен спътник. Открити са 6 нови спътника и 4 непълни пръстена около Нептун.

В атмосферата на Нептун е открито Голямото тъмно петно, което изчезва малко след това, според наблюденията, направени с телескопа Хъбъл. Първоначално се смята за облак, но по-късно становището е променено на дупка в пласт облаци на планетата.

Откакто Международният астрономически съюз реши през 2006 г. да понижи Плутон в „планета-джудже“, прелитането покрай Нептун през 1989 г. става моментът, в който всяка планета от Слънчевата система е посещавана от космически апарат поне веднъж.

• 
  Снимка на Нептун от Вояджър 2.
• 
  Снимка на Тритон от Вояджър 2.

Отвъд Слънчевата система

След края на планетните изследвания, Вояджър 2 е част от междузвездната мисия на НАСА с цел установяване на условията в хелиопаузата.

• Към 30 август 2007 апарат влиза в областта на хелиопаузата.
• Към 14 декември 2010 апаратът е на разстояние 94,04 АЕ от Слънцето и се отдалечава с 3,3 АЕ/година или 15,6 km/s.
• Към 3 ноември 2012 Вояджър 2 достига разстояние 100 АЕ от Слънцето.
• Към 30 юли 2017 Вояджър 2 достига разстояние 115 АЕ от Слънцето.

Вижте също

• Вояджър (програма) за повече информация относно апарата.

Външни препратки

• ((en)) Страница на НАСА за Вояджър
• ((en)) Хронология на Вояджър
• ((en)) Позиции и диаграми на положението на апарата
• ((en)) Състояние на мисията
• ((en)) Къде са апаратите Вояджър в момента

Програма Вояджър

Вояджър 1 | Вояджър 2

Златна плоча на Вояджър