Коста Георгиев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 7: Ред 7:
{{Депутат-България|23о=1}}
{{Депутат-България|23о=1}}
}}
}}
[[File:Odrin 1897 Cyril and Methodius.jpg|мини|250п|Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит [[Софроний Първов]]. Вляво от него [[Благой Димитров]], Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на [[Димитър Хаджииванов]], директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - [[Петър Матеев|Петър М. Матеев]], български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, [[Димитър Попниколов]], Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - [[Димитър Груев]], [[Георги Хаджиатанасов]], Коста Георгиев, [[Михаил Балджиев]]. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите [[Христо Генчев (революционер)|Христо Генчев]], историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.]]
[[Файл:Odrin 1897 Cyril and Methodius.jpg|мини|250п|Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит [[Софроний Първов]]. Вляво от него [[Благой Димитров]], Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на [[Димитър Хаджииванов]], директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - [[Петър Матеев|Петър М. Матеев]], български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, [[Димитър Попниколов]], Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - [[Димитър Груев]], [[Георги Хаджиатанасов]], Коста Георгиев, [[Михаил Балджиев]]. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите [[Христо Генчев (революционер)|Христо Генчев]], историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.]]
'''Константин (Коста) Георгиев Костов''' с псевдоним '''Гурко'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.</ref> е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Константин (Коста) Георгиев Костов''' с псевдоним '''Гурко'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.</ref> е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


== Биография ==
== Биография ==
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в [[Енимахале]], Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за [[Женева]] като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на [[Женевски университет|Женевския университет]]. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.<ref name="Николов 31"/>
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в [[Енимахале]], Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]], където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за [[Женева]] като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на [[Женевски университет|Женевския университет]]. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.<ref name="Николов 31"/>


През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска мъжка гимназия]]. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След [[Хуриета]] е амнистиран, но интерниран в Баба Ески.<ref name="Николов 31"/>
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в [[Битолска българска класическа гимназия|Битолската българска мъжка гимназия]]. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След [[Хуриета]] е амнистиран, но интерниран в Баба Ески.<ref name="Николов 31"/>


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Лозенград.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Лозенград.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |authorlink= |coauthors= |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages=727 |url= |accessdate=}}</ref>


От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, впоследствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.<ref name="Николов 31"/>
От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, впоследствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.<ref name="Николов 31"/>
Ред 27: Ред 27:
Умира на 29 август 1932 година в [[София]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=91 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref name="Николов 31">Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.</ref>
Умира на 29 август 1932 година в [[София]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=91 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref name="Николов 31">Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.</ref>


==Бележки==
== Бележки ==
<references />
<references />


Версия от 08:45, 14 ноември 2018

Коста Георгиев
български революционер и просветен деец
Роден
Починал
29 август 1932 г. (54 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Религияправославие
Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Женевски университет
ПартияСъюз на българските конституционни клубове
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Коста Георгиев в Общомедия
Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.

Константин (Коста) Георгиев Костов с псевдоним Гурко[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.[2]

През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески.[2]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лозенград.[3]

От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, впоследствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин.[2]

Делегат е от Битоля на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[4]

Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.[2]

След 1915 г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 г. той е един от хората заедно с д-р Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на ВТРО, а по-късно оглавява лявото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация. Депутат в 23 обикновено народно събрание през 1931 г.[2]

Умира на 29 август 1932 година в София.[5][2]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 30.
  2. ↑ а б в г д е Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  3. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  5. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Георгиев&oldid=8883458“.