Менча Кърничева: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Мелпомена Димитрова Кърничева''', известна още като '''Менча Кърничиу''' или '''Кармен'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО |
'''Мелпомена Димитрова Кърничева''', известна още като '''Менча Кърничиу''' или '''Кармен'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51</ref>, е деятелка на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], съпруга на [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak10_1_9.html „Менча Кърничева“, в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 година.]</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Менча Кърничева е родена в [[Крушево (град)|Крушево]] в [[българомани|българеещо]] се [[арумъни|арумънско]] семейство, бащата на [[баба]] |
Менча Кърничева е родена в [[Крушево (град)|Крушево]] в [[българомани|българеещо]] се [[арумъни|арумънско]] семейство, бащата на [[баба]] ѝ е [[българин]], бил е български [[поп|свещенник]] в Крушево, убит е от [[турци]]те.<ref>Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 - 1934, Льовен, 1967, стр. 175.</ref> Баща ѝ работи като сарафин в [[София]], а по-късно и в [[Цариброд]]. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенкото въстание]] през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в [[Мюнхен]], но след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на [[Тодор Паница]]. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с [[Комунистически интернационал|Коминтерна]] и [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] за пагубни за българското дело в [[Македония (област)|Македония]]. Преориентира се към дясното крило във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 233.</ref> и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от [[Дончо Чупаринов]] и [[Петър Станчев]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=68 Биография на Петър Станчев от сайта на ВМРО]</ref> |
||
[[Файл:Sofia_paternal_houseMenchaKarnicheva.JPG|ляво|мини|Бащината къща на Менча Кърничева в [[София]], където на 25 декември 1926 година Менча се венчава с [[Иван Михайлов]]]] |
[[Файл:Sofia_paternal_houseMenchaKarnicheva.JPG|ляво|мини|Бащината къща на Менча Кърничева в [[София]], където на 25 декември 1926 година Менча се венчава с [[Иван Михайлов]]]] |
||
На 8 май 1925 година във Виенския [[Императорски театър|Бургтеатър]] Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му [[Екатерина Измирлиева]] и телохранителя [[Яне Богатинов]]. Така чрез терористичен акт<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/16572 Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.]</ref> е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.<ref>[http://www.promacedonia.org/ar/glava1.html Алфред Рапапорт, „В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ Спомени на генералния консул на Австро-Унгария в Македония (1904-1909)“]</ref> Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите |
На 8 май 1925 година във Виенския [[Императорски театър|Бургтеатър]] Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му [[Екатерина Измирлиева]] и телохранителя [[Яне Богатинов]]. Така чрез терористичен акт<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/16572 Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.]</ref> е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]] и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.<ref>[http://www.promacedonia.org/ar/glava1.html Алфред Рапапорт, „В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ Спомени на генералния консул на Австро-Унгария в Македония (1904-1909)“]</ref> Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република [[Австрия]], предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката [[туберкулоза]], бъбречно заболяване и [[ревматизъм]], от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 207-211 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> |
||
Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с [[Владо Черноземски]] и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.<ref>АМВР, Об. 23650, т. 1, л, 265, Оригинал. Машинопис.</ref> |
Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с [[Владо Черноземски]] и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.<ref>АМВР, Об. 23650, т. 1, л, 265, Оригинал. Машинопис.</ref> |
||
[[ |
[[Файл:Vancheto i Mencha.JPG|мини|250п|Менча Кърничева и Иван Михайлов]] |
||
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за [[Иван Михайлов]], когото след 1934 година следва в емиграция - [[Турция]], [[Полша]], [[Унгария]]. През 1941 година се установяват в столицата на [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в [[Рим]]. |
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за [[Иван Михайлов]], когото след 1934 година следва в емиграция - [[Турция]], [[Полша]], [[Унгария]]. През 1941 година се установяват в столицата на [[Независима хърватска държава|Независимата хърватска държава]] Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в [[Рим]]. |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
* [http://www.macedonia-science.org/page.php?51 Менча Кърничева - Защо убих Тодор Паница?] |
* [http://www.macedonia-science.org/page.php?51 Менча Кърничева - Защо убих Тодор Паница?] |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 15:50, 15 ноември 2018
| Менча Кърничева | |
| българска революционерка | |
 Менча Кърничева в народна носия. | |
| Родена | Мелпомена Димитрова Кърничева
|
|---|---|
| Починала | 5 септември 1964 г.
|
| Партия | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Михайлов |
| Менча Кърничева в Общомедия | |
Мелпомена Димитрова Кърничева, известна още като Менча Кърничиу или Кармен[1], е деятелка на Вътрешната македонска революционна организация, съпруга на Иван Михайлов.[2]
Биография
Менча Кърничева е родена в Крушево в българеещо се арумънско семейство, бащата на баба ѝ е българин, бил е български свещенник в Крушево, убит е от турците.[3] Баща ѝ работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката Менча се преселва с майка си при него след потушаването на Илинденско-Преображенкото въстание през 1903 година. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО след като е отвлечена, изтезавана и разпитвана[4] и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.[5]
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Кърничева застрелва в гръб Паница и ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт[6] е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.[7] Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия.[8]
Вестник „Кориере де ла сера“ съобщава един интересен факт, свързан с Владо Черноземски и Менча Кърничева. Един ден Менча Кърничева ударила плесница на един млад македонец. Последният извадил револвера си и бил готов да стреля. В това време Черноземски се хвърлил върху младежа, хванал го за гушата и щял да го удуши.[9]
На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция - Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в присъединената за кратко Македония — в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.
Историкът Щефан Трьобст определя Менча Кърничева и други дейци на ВМРО като терористи.[10]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.51
- ↑ „Менча Кърничева“, в-к "Македония", брой 10, 10 март 1999 година.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени III. Освободителна борба 1924 - 1934, Льовен, 1967, стр. 175.
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 233.
- ↑ Биография на Петър Станчев от сайта на ВМРО
- ↑ Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.
- ↑ Алфред Рапапорт, „В СТРАНАТА НА МЪЧЕНИЦИТЕ Спомени на генералния консул на Австро-Унгария в Македония (1904-1909)“
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 207-211.
- ↑ АМВР, Об. 23650, т. 1, л, 265, Оригинал. Машинопис.
- ↑ Щефан Трьобст, „Ванче Михайлов - терористът бюрократ“, в. Култура, Брой 4 (2576), 05 февруари 2010 г.
