Мите Опилски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 6: Ред 6:
| починал-място = [[Кратово (община)|Кратовско]], [[Демократична федеративна Югославия]]
| починал-място = [[Кратово (община)|Кратовско]], [[Демократична федеративна Югославия]]
}}
}}
'''Димитър Атанасов Михалков (Михайлов)''', известен като '''Мите Опилски'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].
'''Димитър Атанасов Михалков (Михайлов)''', известен като '''Мите Опилски'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].


== Биография ==
== Биография ==
Ред 15: Ред 15:
При избухването на Балканската война е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Славчо Абазов]], а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.</ref> След като родният му край попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата [[Дончо Ангелов]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е в партизанската рота на капитан [[Никола Лефтеров]].
При избухването на Балканската война е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в четата на [[Славчо Абазов]], а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.</ref> След като родният му край попада в Сърбия след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата [[Дончо Ангелов]]. През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е в партизанската рота на капитан [[Никола Лефтеров]].


[[File:IMRO cheta Ivan Burlyo, Mite Opilski.jpg|мини|250п|Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.]]
[[Файл:IMRO cheta Ivan Burlyo, Mite Opilski.jpg|мини|250п|Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.]]
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и [[Иван Бърльо]] участва в [[Кюстендилска акция на ВМРО|превземането]] на [[Кюстендил]]. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.</ref>
След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и [[Иван Бърльо]] участва в [[Кюстендилска акция на ВМРО|превземането]] на [[Кюстендил]]. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.</ref>



Версия от 18:38, 15 ноември 2018

Мите Опилски
български революционер

Роден
Починал
Мите Опилски в Общомедия

Димитър Атанасов Михалков (Михайлов), известен като Мите Опилски[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Кратовската чета на Мите Опилски.

Михалков е роден в 1887 година в село Опила, което тогава е в Османската империя. Получава основно образование и става овчар. Влиза във ВМОРО и в 1909 година става нелегален. От 1911 година е четник в Паланечко и Кратовско.

При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Славчо Абазов, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина.[2] След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война се включва във възстановяването на ВМОРО и от ноември 1913 година е помощник на войводата Дончо Ангелов. През Първата световна война е в партизанската рота на капитан Никола Лефтеров.

Чети на ВМРО, отпред Мите Опилски, Марко Секулички и Иван Бърльо.

След войната отново се включва във възстановената революционна организация и от края на 1921 година е кратовски околийски войвода. През 1923 година заедно с Панчо Михайлов и Иван Бърльо участва в превземането на Кюстендил. В 1927 година напуска революционната борба поради влошено здраве и се занимава с мелничарство. Убит е от комунистически партизани на 8 септември 1944 година между Опила и Кратово.[3]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 63.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 105.