Моин: Разлика между версии
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
В XIX век Моин е чисто българско село в [[Гевгели]]йска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.</ref> |
В XIX век Моин е чисто българско село в [[Гевгели]]йска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.</ref> |
||
В селото в 1895 |
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Мóйнъ'' има 404 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|152}}</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Мóйнъ'' има 404 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|152}}</ref> |
||
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] четата на [[Иванчо Карасулията]] убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX |
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] четата на [[Иванчо Карасулията]] убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]] и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.</ref> |
||
В селото има три църкви |
В селото има три църкви – българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.<ref name="ПЕ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=367&Itemid=55 | заглавие = Цркви и манстири во Гевгелија | достъп_дата = 20 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref> |
||
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> Но по данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във ''Муин'' (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.</ref> |
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> Но по данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във ''Муин'' (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.</ref> |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. |
||
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви |
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви – екзархийската „[[Свети Архангел Михаил (Моин)|Света Архангел Михаил]]“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена.<ref name="ПЕ"/> |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
; Починали в Моин |
; Починали в Моин |
||
* {{флагче|България}} [[Никола Гърков]] (? |
* {{флагче|България}} [[Никола Гърков]] (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908 |
||
* {{флагче|България}} Стоян Бойчош (? |
* {{флагче|България}} Стоян Бойчош (? – 1908), български революционер от [[Ошин]], деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с [[Никола Гърков]]<ref name="Докторов.137">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 20:53, 15 ноември 2018
Моин Моин | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Гевгели |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 73 m |
Население | 317[1] души (2002) |
Пощенски код | 1480 |
Моин в Общомедия |
Моин или Мойн, понякога Муин, (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Гевгели, Република Македония.
География
Селото е разположено на 4 km западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.
История
В XIX век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[5]
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов четата на Иванчо Карасулията убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на гръцките чети и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.[6]
В селото има три църкви – българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.[7]
След Илинденското въстание в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на Българската екзархия.[8] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви – екзархийската „Света Архангел Михаил“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена.[7]
Личности
- Родени в Моин
- Гоно Баев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Иван Танов Милков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Мицо Ташев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Петър Христов Илков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Тано Кольов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Христо Танов Туджаров, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Починали в Моин
- Никола Гърков (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
- Стоян Бойчош (? – 1908), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[11]
Бележки
- ↑ Официален сайт на Община Гевгели
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
- ↑ а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ а б Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
|