Национален археологически институт с музей: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 94.236.250.241 (б.): в официалния сайт все още е Людмил Вагалински Етикет: Отмяна |
м замяна с n-тире |
||
Ред 110: | Ред 110: | ||
* ''2007 – 2008'': проф. [[Рашо Рашев]] |
* ''2007 – 2008'': проф. [[Рашо Рашев]] |
||
* ''2008 – 2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]] |
* ''2008 – 2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]] |
||
* ''2010 |
* ''2010 – '': доц. [[Людмил Вагалински]] |
||
== Периодични издания == |
== Периодични издания == |
Версия от 02:59, 16 ноември 2018
- Национален археологически музей пренасочва насам. За музея в Мадрид вижте Национален археологически музей (Испания).
Национален археологически музей | |
Сградата на музея в София | |
Местоположение | София, България |
---|---|
Тематика | археология история |
Основан | 1892 г. |
Обект на БТС | Файл:Opoznai-bg.gif 68 |
Работно време | |
Лятно работно време | май – октомври 10.00 – 18.00 ч. (почивни дни: без почивен ден) |
Зимно работно време | ноември – април 10.00 – 17.00 ч. (почивни дни: понеделник) |
Допълнителна информация | |
Директор | доц. д-р Людмил Вагалински |
Адрес | ул. „Съборна“ №2, София 1000 |
Телефон | Дир.: (02) 986 76 52 Тел. централа: (02) 988 24 06 Факс: (02) 988 24 05 |
Сайт | http://www.naim.bg |
Местоположение в София | |
Национален археологически музей в Общомедия |
Националният археологическият институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ 33/12.02.1893 г.). Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ((1474 г.) на ул. „Съборна“ №2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр.83/15.07.1921).
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012). [1]
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания. [1]
Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Народен музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Народната библиотека (1880–1893 г.). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
История на музейната сграда
НАИМ-БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421–1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900–1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938–1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993–1994 г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005 г.
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ Ротонда Свети Георги и катедралата Света София, ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
Структура на института
Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация: [2]
Научни звена
- Секция за праистория
- Секция за тракийска археология
- Секция за антична археология
- Секция за средновековна археология
- Секция за нумизматика и епиграфика
- Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
- Филиал в Шумен
- Филиал във Велико Търново
- Археологически музей
- Отдел Експозиции
- Отдел Фондове
Специализирани звена
Част от специализираните звена са: [3]
- Редакционно-издателска група
- Научен архив
- Административни звена
История на института
Археологическият музей до 1948 г.
Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей. [1]
През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен. [4] През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. [5] През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, [4] а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
Директори на Археологическия музей
- 1893 – 1910: Вацлав Добруски
- 1910 – 1920: Богдан Филов
- 1920 – 1928: Андрей Протич
- 1928 – 1929: Гаврил Кацаров
- 1929 – 1938: Рафаил Попов
- 1938 – 1944: Иван Велков
- 1944 – 1949: Никола Мавродинов
- 1949 – 1951: Димитър Димитров
Български археологически институт
Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС – проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. („Държавен вестник“, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. „Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на „Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
Директори на Българския археологически институт
- 1920 – 1940: проф. Богдан Филов
- 1940 – 1947: проф. Гаврил Кацаров
- 1947 – 1949: акад. Кръстю Миятев
Археологическият институт с музей след 1948 г.
През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура – днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научноизследователска дейност. [4]
През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.
В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
Директори на Археологическия институт с музей
- 1949 – 1963: акад. Кръстю Миятев
- 1963 – 1970: акад. Димитър Димитров
- 1971 – 1978: проф. Дойно Дойнов
- 1978 – 1986: акад. Димитър Ангелов
- 1989 – 1992: проф. Велизар Велков
- 1992 – 1993: проф. Димитър Овчаров
- 1993 – 2003: проф. Йорданка Юрукова[6]
- 2003 – 2007: проф. Васил Николов
- 2007 – 2008: проф. Рашо Рашев
- 2008 – 2010: доц. Маргарита Ваклинова
- 2010 – : доц. Людмил Вагалински
Периодични издания
- Списание Археология (излиза от 1959)
- Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/
Поредици:
- Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
- Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
- Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
- Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
- Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
- Сборник Плиска-Преслав
- Сборник Преслав
- Проблеми на прабългарската история и култура
- Приноси към българската средновековна археология
- Царевград Търнов
- Studia praehistorica
Източници
- ↑ а б в За НАИМ-БАН – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Научни звена и отдели – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Обслужващи звена – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ а б в Музеят като институция и изследователски център – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Сградата на Музея – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Почина нумизмат №1 на България
- С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879 – 1966), С. 1974.
- Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
- Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 – 18.05.2005. София 2005.
Външни препратки
- Официален сайт
- Друг нов сайт – виртуално посещение на НАИМ, с видео
- Кратка история на Национален археологически музей от проф. д-р Васил Николов
- Справка за НАИМ в сайта на БАН
- Стари фотографии на Археологическия музей
- Основатели и първи членове на АИМ
- Археологически институт с музей при БАН
- Археологически музей София