Национален археологически институт с музей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.236.250.241 (б.): в официалния сайт все още е Людмил Вагалински
Етикет: Отмяна
м замяна с n-тире
Ред 110: Ред 110:
* ''2007 – 2008'': проф. [[Рашо Рашев]]
* ''2007 – 2008'': проф. [[Рашо Рашев]]
* ''2008 – 2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]]
* ''2008 – 2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]]
* ''2010 - '': доц. [[Людмил Вагалински]]
* ''2010 '': доц. [[Людмил Вагалински]]


== Периодични издания ==
== Периодични издания ==

Версия от 02:59, 16 ноември 2018

Национален археологически музей пренасочва насам. За музея в Мадрид вижте Национален археологически музей (Испания).
Национален
археологически музей
Сградата на музея в София
МестоположениеСофия, България
Тематикаархеология
история
Основан1892 г.
Обект на БТСФайл:Opoznai-bg.gif 68
Работно време
Лятно работно времемай – октомври
10.00 – 18.00 ч.
(почивни дни: без почивен ден)
Зимно работно временоември – април
10.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Директордоц. д-р Людмил Вагалински
Адресул. „Съборна“ №2, София 1000
ТелефонДир.: (02) 986 76 52
Тел. централа: (02) 988 24 06
Факс: (02) 988 24 05
Сайтhttp://www.naim.bg
Карта
Местоположение в София
Национален
археологически музей
в Общомедия

Националният археологическият институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ 33/12.02.1893 г.). Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ((1474 г.) на ул. „Съборна“ №2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр.83/15.07.1921).

Националният археологически музей през 2015 г.

Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012). [1]

През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от Националния фонд за научни изследвания[1]

Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Народен музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Народната библиотека (1880–1893 г.). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

История на музейната сграда

НАИМ-БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421–1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.

Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900–1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938–1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993–1994 г., чийто последен етап се извършва 2003 – 2005 г.

В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ Ротонда Свети Георги и катедралата Света София, ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.

Структура на института

Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация: [2]

Научни звена

Специализирани звена

Част от специализираните звена са: [3]

  • Редакционно-издателска група
  • Научен архив
  • Административни звена

История на института

Археологическият музей до 1948 г.

Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей[1]

Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.

През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела – Средновековен и Художествен. [4] През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.

Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. [5] През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия[4] а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.

Директори на Археологическия музей

Български археологически институт

Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС – проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. („Държавен вестник“, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.

Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. „Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.

В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на „Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.

Директори на Българския археологически институт

Археологическият институт с музей след 1948 г.

През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов – Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.

С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура – днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научноизследователска дейност. [4]

През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.

В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.

Директори на Археологическия институт с музей

Файл:Opoznai-bg.gif
68. Национален археологически институт с музей

Периодични издания

  • Списание Археология (излиза от 1959)
  • Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/

Поредици:

  • Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
  • Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
  • Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
  • Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
  • Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
  • Сборник Плиска-Преслав
  • Сборник Преслав
  • Проблеми на прабългарската история и култура
  • Приноси към българската средновековна археология
  • Царевград Търнов
  • Studia praehistorica

Източници

  1. а б в За НАИМ-БАН – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  2. Научни звена и отдели – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  3. Обслужващи звена – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  4. а б в Музеят като институция и изследователски център – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  5. Сградата на Музея – Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
  6. Почина нумизмат №1 на България
  • С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879 – 1966), С. 1974.
  • Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
  • Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 – 18.05.2005. София 2005.

Външни препратки