Кощана: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Сръбска литература, ползвайки HotCat |
||
Ред 71: | Ред 71: | ||
* [http://www.borisavstankovic.rs/content/koshtana-hotshe-novac-5720 Кощана иска пари], посетен на 11 ноември 2016 г. |
* [http://www.borisavstankovic.rs/content/koshtana-hotshe-novac-5720 Кощана иска пари], посетен на 11 ноември 2016 г. |
||
{{Превод от|sr|Коштана (драма)|13285127}} |
{{Превод от|sr|Коштана (драма)|13285127}} |
||
[[Категория:Сръбска литература]] |
Версия от 14:22, 16 ноември 2018
Кощана | |
Kostana-plakat.jpg | |
Автор | Бора Станкович |
---|---|
Първо издание | 1924 г. Кралство Югославия |
Кощана е драматургично произведение на сръбския писател Борисав Станкович. Това е една от най-играните и харесвани пиеси в сръбските театри. За първи път е представено третото ѝ действие под заглавие Звезда, театрална пиеса в четири акта. Съдържа много теми сръбския фолклор и патриархалните обичаи от края на 19 век.
Станкович пише това произведение на 24-годишна възраст. За първи път тази драма отпечатана в пълен размер през 1902 в Сръбската литературен вестник. След това авторът на няколко пъти я преработва, за да достигне до последната версия, публикувана като отделна книга през 1924. Тази версия служи като източник за всички други по-късно отпечатани.
Драматичното представление е поставено за първи път на 22. юни 1900 в Националния театър в Белград. Режисьор е Илия Станоевич, който едновремено изпълнява и ролята на Митко. В ттази постановка на Коштана участва и Зорка Тодосич, а музикалното оформление е прави Франьо Покорони.Първото изпълнение на пиеси не е успешно, видяно е от малко зрители, получава лоша критика и недоволството на Станкович. Във Фонотеката на радио Белград е запазен и аудио запис, в който Илия Станоевич отново изпълнява ролята на Митко.
След това Станкович извършва повече от осемдесет промени в творбата си.
През 1924 година Станкович празнува тридесет години литературно творчество и избира да отбележи това като преиздава Кощана. Главната роля на Кощана изиграва актрисата Мила Спасич, а тази на хаджи Тома - Димитрия Гинич. На 7. април 1928 година идва новата премиера на драмата под режисурата на Димитрия Гинич, като Митко е Николай Гошич, а Кощана - София Новакович.[1]
Като най-известна Кощана останава в спомените Усния Реджепова.
Текстът е адаптиран от Петър Коньович за едноименната опера през 1931 година в Загреб.
Заснет е и едноименният филм от 1976 година. година под режисурата на Славолюб Стефанович.
Образи
Персонажът на главната героиня Кощана е основан на действителна едноименна певица и танцьорка от цигански произход, живяла във Враня през втората половина на 19 и първата половина на 20 век.
- Хаджи Тома
- Ката, съпруга Хаджи-Томина;
- Стана, дъщеря Хаджи-Томина;
- Стоян, син Хаджи-Томин;
- Арса, председател на общината;
- Васка, дъщеря на Aрса;
- Коца, нейна другарка;
- Митко, брат на Арса;
- Марк, воденичар при Хаджи Тома;
- Полицията, старшина на стражарите;
- Стражарят;
- Циганския кмет;
- Гръклян, циганин, свирач, баща на Кощана;
- Курта, цигански стражар;
- Кощана, циганка, певица и танцьорка;
- Салче, майка Кощанина.
Източници
- ↑ http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-0861/2009/0350-08610901051Z.pdf Неколико допуна о Коштани Борисава Станковића, Весна О. Марковић, Београд, стр. 63
Външни връзки
- Цялата творба
- Някогашната красавица Кощана на Бора Станкович – старата и бедна Малика Максутова днес („Политика“, 6. април 1941 г.)
- Кощана иска пари, посетен на 11 ноември 2016 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Коштана (драма)“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |