Обикновен повет: Разлика между версии

	Обикновен повет
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
разред:	Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:	Лютикови (Ranunculaceae)
триб:	Anemoneae
род:	Повет (Clematis)
вид:	Обикновен повет (C. vitalba)
	Научно наименование
	Clematis vitalba Linnaeus, 1753
	Обикновен повет в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:40, 16 ноември 2018

Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. То е плевелно, храстовидно растение, което се среща и в България.

Местообитание

Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали – в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.

Описание

Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки – те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.

Употреба

Clematis vitalba бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната епоха. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват.

Източници

Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 – 127

Шаблон:Растения-мъниче

Външни препратки

Обикновен повет - Регионален Бургаски Музей

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Местообитание ==
-Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали - в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.
+Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали – в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.
 == Описание ==
-Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести [[стъбло|стъбла]]. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна [[корен]]ова система. [[Лист]]ата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.
+Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести [[стъбло|стъбла]]. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна [[корен]]ова система. [[Лист]]ата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки – те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.
 == Употреба ==
 ''Clematis vitalba'' бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната епоха. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват.
 == Източници ==
-* ''Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127''
+* ''Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 – 127''
 {{растения-мъниче}}