Разлика между версии на „Охрана“

Направо към навигацията Направо към търсенето
6 байта изтрити ,  преди 2 години
м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
 
== Причини за възникването на Охрана ==
След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турската]] война пред [[Анкара]] от войските на [[Ататюрк]], в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с [[българщина]]та. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал [[Йоанис Метаксас]].
 
Когато [[Гърция]] бързо е победена от немските войски през Втората световна война Западна Тракия и частта от Егейска Македония до [[Струма]] са предоставени за администриране от [[България]], но по-голямата част от Егейска Македония остава под италианска и немска окупация и в подчинение на гръцката колаборационистка администрация. В областта започват да действат колаборационистките паравоенни милиции на полковник [[Георгиос Пулос]], мародерски милиции от гръцките бежански села, както и гръцките съпротивителни националистически и комунистически въоръжени чети на [[ЕЛАС]], които нападат не само италианските и немски военни части, но и беззащитните български села.
 
Така в 1941 г. Андон Калчев и Цветан Младенов формират в [[Лерин]] опълченската организация „Охрана“ за защита и териториална отбрана на българското население.
В 1941 година в германската окупационна зона в [[Солун]] е учреден Солунският български клуб. В него участват много [[офицер]]и от българската войска. Един от неговите главни учредители е [[Андон Калчев]]. Клубът като организация си поставя за цел ''защита на правата на българите'' в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в [[Македония (област)|Македония]].
 
Организират се доставки на храни и вещи от първа необходимост и други помощи. Клубът извоюва правото и изпраща български офицери за свръзка към германските и италиански власти, които да защитават интересите на македонските българи. По-късно клубът си поставя също задачата да подпомага и организира отряди ''въоръжено опълчение'' за защита на българското население в Егейска Македония.
 
== Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур ==
В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на [[Костур (град)|Костур]] лейтенант [[Джовани Равали]] и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник [[Алдо Вениери]], който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>.
 
Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.
 
== Дейност на Охрана ==
След формирането на организацията „Охрана“ в [[Костурско]] и въоръжаването на местното българско население, обстановката в района коренно се променя. Атаките на гръцките паравоенни чети са неутрализирани и дейността им е силно намалена. Тези по същество военни успехи дават основание на Андон Калчев да се обърне и към немското командване във [[Воден]], тъй като българското население в германската окупационна зона също не е ефикасно защитено. Тук заедно със съществуващия в Лерин отряд с разрешението на официалните германски власти е формиран комитет на организацията и са въоръжени българските села и гражданство, като резултатите не закъсняват.
 
В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през 1943 е в състав 3000 души, а в 1944 г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира [[гъркомани|прогръцкото]] и комунистическото [[македонизъм|македонистко]] влияние в региона.
 
[[FileФайл:Ivan-Mihailov-monument-closeup.jpg|мини|Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.]]
През август 1943 година старият лидер на ВМРО [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в [[София]] между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.
 
== Реорганизация на Охрана ==
След капитулацията на Италия през есента на 1943 г. италианската окупационна зона е заета от германски части. С помощта на немските власти селските опълченски роти на Охрана в Костурско са реорганизирани в териториална отбрана и превъоръжени, скоро след това така са устроени и тези в Лерин и Воден. Милициите на териториалната отбрана от Костур и Воден вече не само продължават да се защитават и справят успешно, но започват да действат и активно срещу набезите на четите на ЕЛАС.
 
В юни 1944 г. дейци на ВМРО се срещат с командващия немските части във Воден и обсъждат формирането на доброволчески корпус с ядро трите действащи батальона, който да бъде разгърнат в Западна Македония за противодействие на частите на ЕЛАС. Това е съвсем навременна мярка, тъй като през лятото на 1944 година частите на ЕЛАС, превъоръжени и постигнали временно единомислие с националистите с помощта на английски инструктори предприемат офанзива срещу териториалната отбрана на населението. В станалите сражения българите дават жертви и дори една териториална единица от 28 души е обкръжена и попада в плен според доклада на полковник Мирчев до щаба на армията от 5 юни. На 21 август гръцки паравоенни формирования нападат село [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], защитавано от бойци на Охрана. При ожесточеното нападение гърците твърдят, че са убили 20 души и пленили 300. Селото е разорено. През септември ЕЛАС нападат и по техни сведения изваждат от строя две роти от териториалната отбрана на Воден.
 
== Разпускане на Охрана ==
Непосредствено преди [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на [[Адолф Хитлер]] пристига през София в [[Скопие]]. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска [[Независима република Македония]] с помощта на Охрана и структурите на бившето ВМРО. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че [[Германия]] и България губят войната. След [[деветосептемврийски преврат|деветосептеврийския преврат]] и изтеглянето на немците и българската войска от Беломорието и Македония и реокупирането им от гръцки и югославски части организацията „Охрана“ продължава да действа до края на 1944 г. когато е разпусната. След преврата в България [[Андон Калчев]] се оттегля в най-северните част на Егейска Македония, а по-късно е пленен от титови партизани край [[Битоля]], които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС. В 1948 г. е осъден на смърт от гръцки съд и разстрелян. Последните му думи са „Ура Македония“!
 
След края на 1944 г. много членовете на Охрана се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „[[Славяномакедонски народоосвободителен фронт]]“ (СНОФ) и се включват във въоръжената борба на страната на [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]] в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]]. След края на военните действия много от тях напускат родните краища към България, Югославия и другите социалистически страни и формират последната голяма емигрантска вълна от Егейска Македония.
 
== Бележки ==
== Източници ==
* [http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)]
* Македония. История и политическа съдба. Том 3, Георги Даскалов и колектив, София, 1998 г.
* Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, Георги Даскалов, София, 1999 г.
* Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.
* Macedonia's Secret Army: IMRO Militias of Southwestern Macedonia
* Vic Nicholas, IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943–1944. [http://www.makedonskatribuna.com/IMRO.doc като Word document]
* Вангел Ајановски Оче. Егејски бури Револуционерното движење во Воденско и НОФ во Егејска Македоница, Скопје, 1975. стр.122-123
* [http://www.b-info.com/places/Macedonia/republic/news/201-300/british.off Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)]
* Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133.
* Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5]
* [http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.]
* Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1550 Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος - Апоскеп, Костурско"], София, (Семеен архив)
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1559 Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония - "Сметка за получените и изразходвани 2,000,000 лева по революционното движение в Костурско"], София, 1944 г. (Семеен архив)
 
== Външни препратки ==
{{Български революционни организации след 1878}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Охрана| ]]

Навигация