Плиоцен: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Геоложка ера}} |
{{Геоложка ера}} |
||
'''Плиоцен''' ({{lang-en|Pliocene}}) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода [[Неоген]] |
'''Плиоцен''' ({{lang-en|Pliocene}}) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода [[Неоген]] на [[Ценозой]]ската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на [[Миоцен]]a и е последван от [[Плейстоцен]]а. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на [[Плейстоцен]]а, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години. |
||
Автор на термина Плиоцен е [[Шотландия|шотландският]] учен [[Чарлз Лайъл]]. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, "повече") и καινός (kainos "нови") и означава приблизително "продължение на последните", позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. |
Автор на термина Плиоцен е [[Шотландия|шотландският]] учен [[Чарлз Лайъл]]. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, "повече") и καινός (kainos "нови") и означава приблизително "продължение на последните", позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. |
||
Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия [[Миоцен]] и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания. |
Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия [[Миоцен]] и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания. |
||
==Растения== |
== Растения == |
||
Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка. |
Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка. |
||
==Животински свят== |
== Животински свят == |
||
Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати [[хоминиди]], [[австралопитек]]ите, се появяват през плиоцена. |
Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати [[хоминиди]], [[австралопитек]]ите, се появяват през плиоцена. |
||
Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове <ref>Боев, З. 2010. Природната палеосреда среда в България през плиоцена и кватернера – кратък преглед. – В: Петков (отг. ред.) България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд. „Фабер”, Велико Търново. 366-384.</ref><ref>Boev, Z., 2002. Neogene avifauna of Bulgaria. |
Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове <ref>Боев, З. 2010. Природната палеосреда среда в България през плиоцена и кватернера – кратък преглед. – В: Петков (отг. ред.) България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд. „Фабер”, Велико Търново. 366-384.</ref><ref>Boev, Z., 2002. Neogene avifauna of Bulgaria. – In: Zhou, Z., Zhang, F. (eds.). Proceedings of the 5th Symposium of the Society of Avian Palaeontology and Evolution, Beijing, 01-04.06.2000. Science Press, Beijing, 29-40.</ref><ref>Boev, Z. 2007. Neogene avifaunas of Bulgaria (a brief review). – In: Bakardjieva, N. St. Chankova, B. Krastanov, Sv. Gateva (Compilers). Evolution and Ecology – 2007. Union of the Scientists of Bulgaria. 3rd National Seminar. Proceedings, Sofia, 26-35.</ref><ref>Boev, Z. 2008. Afro-tropical and Afro-Indo-Malayan elements in the Neogene avifauna of Bulgaria and their paleozoogeographical implementations. – EGU 2008 session SSP16: "Paratethys – Mediterranean – Indopacific climatic, biotic and sedimentologic evolution"; Geophysical Research Abstract, Vol. 10 EGU2008-A-01628, 2008 SRef-ID: 1607-7962/gra/EGU2008-A-01628 European Geosciences Union. General Assembly 2008, Vienna, 13-18 April 2008. [ID-NR: EGU2008-A-01798].</ref><ref>Боев, З. 2011. Изучение неогеновых птиц Болгарии – достижения, итоги и перспективы. – В: Баташев, М. С., Макаров, Н. П., Мартынович, Н. В. (ред., сост.). Аркадию Яковлевичу Тугаринову посвещается … . Сборник научных статей. Красноярский краевой краеведческий музей, Красноярск, 35-43, ISBN 978-5-904896-32-4.</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
==Външни препратки== |
== Външни препратки == |
||
[http://www.museumruse.com/ruseznanie/bozainici.html Museumruse] |
[http://www.museumruse.com/ruseznanie/bozainici.html Museumruse] |
||
{{геология-мъниче}} |
{{геология-мъниче}} |
||
[[Категория:Геология]] |
[[Категория:Геология]] |
||
[[Категория:Геохронологична скала]] |
[[Категория:Геохронологична скала]] |
Версия от 23:19, 17 ноември 2018
Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
Еоархай |
4 000 | ||
Хадей |
4 540 |
Плиоцен (Шаблон:Lang-en) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода Неоген на Ценозойската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на Миоценa и е последван от Плейстоцена. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на Плейстоцена, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години. Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, "повече") и καινός (kainos "нови") и означава приблизително "продължение на последните", позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.
Растения
Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка.
Животински свят
Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати хоминиди, австралопитеките, се появяват през плиоцена. Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове [1][2][3][4][5]
Източници
- ↑ Боев, З. 2010. Природната палеосреда среда в България през плиоцена и кватернера – кратък преглед. – В: Петков (отг. ред.) България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд. „Фабер”, Велико Търново. 366-384.
- ↑ Boev, Z., 2002. Neogene avifauna of Bulgaria. – In: Zhou, Z., Zhang, F. (eds.). Proceedings of the 5th Symposium of the Society of Avian Palaeontology and Evolution, Beijing, 01-04.06.2000. Science Press, Beijing, 29-40.
- ↑ Boev, Z. 2007. Neogene avifaunas of Bulgaria (a brief review). – In: Bakardjieva, N. St. Chankova, B. Krastanov, Sv. Gateva (Compilers). Evolution and Ecology – 2007. Union of the Scientists of Bulgaria. 3rd National Seminar. Proceedings, Sofia, 26-35.
- ↑ Boev, Z. 2008. Afro-tropical and Afro-Indo-Malayan elements in the Neogene avifauna of Bulgaria and their paleozoogeographical implementations. – EGU 2008 session SSP16: "Paratethys – Mediterranean – Indopacific climatic, biotic and sedimentologic evolution"; Geophysical Research Abstract, Vol. 10 EGU2008-A-01628, 2008 SRef-ID: 1607-7962/gra/EGU2008-A-01628 European Geosciences Union. General Assembly 2008, Vienna, 13-18 April 2008. [ID-NR: EGU2008-A-01798].
- ↑ Боев, З. 2011. Изучение неогеновых птиц Болгарии – достижения, итоги и перспективы. – В: Баташев, М. С., Макаров, Н. П., Мартынович, Н. В. (ред., сост.). Аркадию Яковлевичу Тугаринову посвещается … . Сборник научных статей. Красноярский краевой краеведческий музей, Красноярск, 35-43, ISBN 978-5-904896-32-4.