Ребро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-,. +.)
м замяна с n-тире
Ред 10: Ред 10:


== Източник ==
== Източник ==
Курс по анатомия 1 част, издателство център за информация и медицина - МУ София. Автор проф. д-р Васил Василев, дмн
Курс по анатомия 1 част, издателство център за информация и медицина МУ София. Автор проф. д-р Васил Василев, дмн


[[Категория:Костна система]]
[[Категория:Костна система]]

Версия от 17:42, 18 ноември 2018

Тази статия е за костта. За селото в Западна България вижте Ребро (село).

В анатомията ребра (лат. costae) се наричат костите, изграждащи гръдния кош при гръбначните животни. Функцията на ребрата е да предпазват белите дробове, сърцето и другите вътрешни органи в гръдната кухина

Ребрата са чифтни плоски кости, с извита навън повърхност, смъкнат надолу преден ръб и са усукани навътре по ос. Те са съставени от костна част, os costale и хрущял, cartilago costalis. I-VII ребра се наричат истински, costa verae, понеже се залавят директно за гръдната кост. VIII-X ребра се наричат лъжливи, costae spurie, тъй като хрущялите им се прикрепват към хрущяла на VII ребро и образуват ребрената дъга, arcus costalis. Последните две ребра (XI и XII) са плаващи ребра, costae fluctuantes, които нямат връзка с гръдната кост.

Структура на реброто

Всяко ребро притежава глава, шийка и тяло. Главата, caput costae, се намира в задния край и притежава по две ставни повърхности, разделени чрез гребенче. Първо, единадесето и дванадесето ребро се съединяват само с един прешлен и поради това главите им притежават само по една ставна повърхност. Шийката, collum costae, отгоре притежава остър ръб, crista colli costae. Тялото, corpus costae, има заоблен горен ръб, а отдолу плитка бразда. Първото ребро е късо, плоско, най-извито. По горната си повърхност то притежава грапавинка за залавяне на едноименния мускул. Пред нея лежи широка, плитка бразда за съответните кръвоносни съдове.

Източник

Курс по анатомия 1 част, издателство център за информация и медицина – МУ София. Автор проф. д-р Васил Василев, дмн