Владимир Крючков

Владимир Крючков Владимир Александрович Крючков
руски офицер и политик
Роден	29 февруари 1924 г. Волгоград, Русия
Починал	23 ноември 2007 г. Москва, Русия
Погребан	Троекуровско гробище, Москва, Русия
Учил в	Дипломатическа академия Московски държавен юридически университет
Партия	КПСС
Награди	Червено знаме Орден „Ленин“ Октомврийска революция Червено знаме на труда (СССР)
Владимир Крючков в Общомедия

Владимир Александрович Крючков (на руски език: Владимир Александрович Крючков) е съветски политик, офицер - армейски генерал, председател на КГБ на СССР (1988-1991), който е сред главните действащи фигури в опита за държавен преврат, наречен „Августовски пуч“, през 1991 г. Член е на КПСС от 1944 г.

Биография

Роден е в гр. Царицин на 29 февруари 1924 г. Работи в Артилерийски завод № 221 в Сталинград (1941 - 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. Горки (1942 – 1943).

ВЛКСМ и дипломация

На комсомолска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на ВЛКСМ през 1946 г. Работи като народен следовател в прокуратурата на Тракторозаводския район на Волгоград, прокурор в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951).

Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „Юрист“ (1949) и Висшата дипломатическа школа на СССР (1954).

Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в Унгария (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е Юрий Андропов. Взема участие в събитията по Унгарското въстание от 1956 г.

В апарата на ЦК на КПСС работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967).

В сигурността

Започва работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор.

Армейски генерал (27 януари 1988). Председател е на КГБ от 1 октомври 1988 до 21 август 1991 г.

Член е на Политбюро на КПСС от 20 септември 1989 г.

Августовски пуч (1991)

Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи държавен преврат чрез пуча от 19-21 август 1991 г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на Михаил Горбачов - президент на СССР, и въвеждане на извънредно положение в страната. Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в държавна измяна на 22 август 1991 г.

След Августовския пуч

Държан е 16 мес. в следствения изолатор №1 „Матроска тишина“ в Москва, освободен е срещу мярка за неотклонение подписка през декември 1992 г. Амнистиран е от Държавната дума на Федералното събрание на Русия през 1994 г.

Излиза с обръщение към президента Б. Н. Елцин на 3 юли 1992 г., в което го обвинява в прехвърляне на вината за разпадането на СССР на членовете на Държавния комитет по извънредните обстоятелства.

Бил е председател на Съвета на директорите на „Регион“ АД (АО „Регион“), влизащо във финансовата корпорация „Система“, и съветник на директора на ФСБ на РФ В. В. Путин. Член на организационния комитет на Движението в подкрепа на армията.

Умира в Москва на 83-годишна възраст на 23 ноември 2007 г. Погребан е в Москва на Троекуровското гробище.

Други

Награден е с 2 ордена „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, медали и други съветски и чуждестранни отличия.

Автор е на 5 книги:

• „Личное дело“ („Личное дело“, 1996);
• „На края на пропастта“ („На краю пропасти“, 2003);
• „Личност и власт“ („Личность и власть“, 2004);
• „Без срок на давност“ „Без срока давности“, 2006).

В последните си години пише мемоари. Владее немски и унгарски език. Бил е способен на скоростно четене. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, които са му харесали. Любител на театъра.

Женен е за Екатерина Петровна, имат 2 сина, внуци.

Външни препратки

• Биографии: на сайта на Службата за външно разузнаване на Русия, [1], [2]
• КГБ боролся с видео-магнитофонами и просмотрел распад СССР // в-к „Известия“, 13.12.2006
• Последни интервюта на В. Крючков: [3], [4]