Владимир Крючков: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
м 01 --> януари; козметични промени |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в гр. [[Царицин]] на [[29 февруари]] [[1924]] г. Работи в Артилерийски завод № 221 в [[Сталинград]] (1941 - 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. [[Горки (град)|Горки]] (1942 – 1943). |
Роден е в гр. [[Царицин]] на [[29 февруари]] [[1924]] г. Работи в Артилерийски завод № 221 в [[Сталинград]] (1941 - 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. [[Горки (град)|Горки]] (1942 – 1943). |
||
=== ВЛКСМ и дипломация === |
=== ВЛКСМ и дипломация === |
||
На [[комсомол]]ска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на [[ВЛКСМ]] през 1946 г. Работи като народен [[следовател]] в прокуратурата на Тракторозаводския район на [[Волгоград]], [[прокурор]] в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951). |
На [[комсомол]]ска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на [[ВЛКСМ]] през 1946 г. Работи като народен [[следовател]] в прокуратурата на Тракторозаводския район на [[Волгоград]], [[прокурор]] в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951). |
||
Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „[[Юрист]]“ (1949) и Висшата [[дипломат]]ическа школа на СССР (1954). |
Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „[[Юрист]]“ (1949) и Висшата [[дипломат]]ическа школа на СССР (1954). |
||
Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в [[Унгария]] (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е [[Юрий Андропов]]. Взема участие в събитията по [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. |
Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в [[Унгария]] (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е [[Юрий Андропов]]. Взема участие в събитията по [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от 1956 г. |
||
В апарата на [[ЦК на КПСС]] работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967). |
В апарата на [[ЦК на КПСС]] работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967). |
||
=== В сигурността === |
=== В сигурността === |
||
Започва работа в [[КГБ|Комитета за държавна сигурност]] (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор. |
Започва работа в [[КГБ|Комитета за държавна сигурност]] (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор. |
||
Армейски генерал (27 |
Армейски генерал (27 януари 1988). Председател е на КГБ от 1 октомври [[1988]] до 21 август [[1991]] г. |
||
Член е на [[Политбюро]] на КПСС от 20 септември [[1989]] г. |
Член е на [[Политбюро]] на КПСС от 20 септември [[1989]] г. |
||
=== [[Августовски пуч]] (1991) === |
=== [[Августовски пуч]] (1991) === |
||
Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи [[държавен преврат]] чрез [[Августовски пуч|пуча]] от [[19 август|19]]-[[21 август]] [[1991]] г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на [[Михаил Горбачов]] - [[президент на СССР]], и въвеждане на [[извънредно положение]] в страната. |
Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи [[държавен преврат]] чрез [[Августовски пуч|пуча]] от [[19 август|19]]-[[21 август]] [[1991]] г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на [[Михаил Горбачов]] - [[президент на СССР]], и въвеждане на [[извънредно положение]] в страната. |
||
<!-- От [[17 август|17]] до [[19 август]] в бойна готовност са държани [[спецчасти]]те на [[КГБ]] и спецчастите на [[Външно разузнаване]]/учебен полк под разпореждане на отдел "С" на [[разузнаване]]то. На [[20 август]] [[Алфа (специални части)|специалните части "Алфа"]], трябвало да атакуват "[[Белия дом]]" заповед за това не постъпва обаче. Своето участие в [[пуч]]а обосновава с опитите си да противодейства на разпада на [[СССР]]. -->Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в [[държавна измяна]] на 22 август 1991 г. |
<!-- От [[17 август|17]] до [[19 август]] в бойна готовност са държани [[спецчасти]]те на [[КГБ]] и спецчастите на [[Външно разузнаване]]/учебен полк под разпореждане на отдел "С" на [[разузнаване]]то. На [[20 август]] [[Алфа (специални части)|специалните части "Алфа"]], трябвало да атакуват "[[Белия дом]]" заповед за това не постъпва обаче. Своето участие в [[пуч]]а обосновава с опитите си да противодейства на разпада на [[СССР]]. -->Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в [[държавна измяна]] на 22 август 1991 г. |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
== Други == |
== Други == |
||
Награден е с 2 [[Орден (отличие)| |
Награден е с 2 [[Орден (отличие)|ордена]] „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, [[медал]]и и други съветски и чуждестранни отличия. |
||
Автор е на 5 книги: |
Автор е на 5 книги: |
||
Ред 64: | Ред 64: | ||
* „На края на пропастта“ (''„На краю пропасти“'', 2003); |
* „На края на пропастта“ (''„На краю пропасти“'', 2003); |
||
* „Личност и власт“ (''„Личность и власть“'', 2004); |
* „Личност и власт“ (''„Личность и власть“'', 2004); |
||
* „Без срок на давност“ ''„Без срока давности“'', 2006). |
* „Без срок на давност“ ''„Без срока давности“'', 2006). |
||
В последните си години пише мемоари. Владее [[немски език|немски]] и [[унгарски език]]. Бил е способен на [[скоростно четене]]. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, които са му харесали. Любител на [[театър]]а. |
В последните си години пише мемоари. Владее [[немски език|немски]] и [[унгарски език]]. Бил е способен на [[скоростно четене]]. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, които са му харесали. Любител на [[театър]]а. |
Версия от 22:01, 18 ноември 2018
Владимир Крючков Владимир Александрович Крючков | |
руски офицер и политик | |
Роден |
29 февруари 1924 г.
|
---|---|
Починал | 23 ноември 2007 г.
|
Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
Учил в | Дипломатическа академия Московски държавен юридически университет |
Партия | КПСС |
Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ Октомврийска революция Червено знаме на труда (СССР) |
Владимир Крючков в Общомедия |
Владимир Александрович Крючков (на руски език: Владимир Александрович Крючков) е съветски политик, офицер - армейски генерал, председател на КГБ на СССР (1988-1991), който е сред главните действащи фигури в опита за държавен преврат, наречен „Августовски пуч“, през 1991 г. Член е на КПСС от 1944 г.
Биография
Роден е в гр. Царицин на 29 февруари 1924 г. Работи в Артилерийски завод № 221 в Сталинград (1941 - 1942) и в Артилерийски завод №92 в гр. Горки (1942 – 1943).
ВЛКСМ и дипломация
На комсомолска работа е от 1943 г. Избран е за първи секретар на Районния комитет на Барикадния район (1944) и за втори секретар на Градския комитет на ВЛКСМ през 1946 г. Работи като народен следовател в прокуратурата на Тракторозаводския район на Волгоград, прокурор в Следствения отдел на Волгоградската прокоратура (1947-1950) и прокурор в Кировския район на Волгоград (1950-1951).
Завършва Всесъюзния задочен юридически институт със специалност „Юрист“ (1949) и Висшата дипломатическа школа на СССР (1954).
Назначен е на длъжност трети секретар в 4-ти европейски отдел на Министерството на външните работи. Дипломат е в посолството в Унгария (1955-1959), когато посланик там (до март 1957 г.) е Юрий Андропов. Взема участие в събитията по Унгарското въстание от 1956 г.
В апарата на ЦК на КПСС работи като референт (1959-1963), началник-сектор (1965-1965) и помощник на секретаря на КПСС Ю. Андропов (1965-1967).
В сигурността
Започва работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ) на СССР на 24 май 1967 г. като помощник на току-що назначения му председател Ю. Андропов. Става началник на Секретариата (1967), първи заместник-началник (1971) и началник на 1-во главно управление (за външно разузнаване) (1974), като едновременно е и заместник-председател на КГБ от 1978 до 1988 г. Проявява се като добър организатор.
Армейски генерал (27 януари 1988). Председател е на КГБ от 1 октомври 1988 до 21 август 1991 г.
Член е на Политбюро на КПСС от 20 септември 1989 г.
Августовски пуч (1991)
Член е на така наречения Държавен комитет по извънредните обстоятелства, който се опитва да осъществи държавен преврат чрез пуча от 19-21 август 1991 г. От 5 до 17 август провежда срещи и съвещания на членовете на Комитета. През нощта на 17 срещу 18 август членовете на Комитета подписват документ за отстраняване от властта на Михаил Горбачов - президент на СССР, и въвеждане на извънредно положение в страната. Поради тази причина е свален от длъжност. Арестуван е по обвинение в държавна измяна на 22 август 1991 г.
След Августовския пуч
Държан е 16 мес. в следствения изолатор №1 „Матроска тишина“ в Москва, освободен е срещу мярка за неотклонение подписка през декември 1992 г. Амнистиран е от Държавната дума на Федералното събрание на Русия през 1994 г.
Излиза с обръщение към президента Б. Н. Елцин на 3 юли 1992 г., в което го обвинява в прехвърляне на вината за разпадането на СССР на членовете на Държавния комитет по извънредните обстоятелства.
Бил е председател на Съвета на директорите на „Регион“ АД (АО „Регион“), влизащо във финансовата корпорация „Система“, и съветник на директора на ФСБ на РФ В. В. Путин. Член на организационния комитет на Движението в подкрепа на армията.
Умира в Москва на 83-годишна възраст на 23 ноември 2007 г. Погребан е в Москва на Троекуровското гробище.
Други
Награден е с 2 ордена „Ленин“, орден „Червено знаме“, орден „Октомврийска революция“, 2 ордена „Трудово червено знаме“, орден „Почетен знак“, медали и други съветски и чуждестранни отличия.
Автор е на 5 книги:
- „Личное дело“ („Личное дело“, 1996);
- „На края на пропастта“ („На краю пропасти“, 2003);
- „Личност и власт“ („Личность и власть“, 2004);
- „Без срок на давност“ „Без срока давности“, 2006).
В последните си години пише мемоари. Владее немски и унгарски език. Бил е способен на скоростно четене. Притежавал лична картотека с над 300 000 картички с откъси и цитати от книги, статии и информационни съобщения, които са му харесали. Любител на театъра.
Женен е за Екатерина Петровна, имат 2 сина, внуци.
Външни препратки
- Биографии: на сайта на Службата за външно разузнаване на Русия, [1], [2]
- КГБ боролся с видео-магнитофонами и просмотрел распад СССР // в-к „Известия“, 13.12.2006
- Последни интервюта на В. Крючков: [3], [4]