Направо към съдържанието

Руско влияние върху българския език: Разлика между версии

м
замяна с n-тире
м ({{lang-pl}}; козметични промени)
м (замяна с n-тире)
* прилагателни с наставка -''ствен'', например: ''качествен'', ''свойствен'', ''веществен'', ''естествен'' и т.н.
* глаголи с наставка -''ствувам'' > -''ствам'', например: ''свидетелствам'', ''учителствам'', ''приветствам'' и т.н.
* съществителни с наставка -''тел'', означаващи деятелни лица и предмети, например: ''възпитател'', ''просветител'', ''доброжелател'' и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -''ач'', като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: ''носач'' - ''носител'', ''пазач'' - ''пазител'', ''писач'' - ''писател'' и т.н. Наставката -''тел'' е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: ''предпазител'', ''разклонител'', ''чистител'', ''почистител'' и т.н. От съществителните на -''тел'' се образуват и много...
* прилагателни с наставка -''телен'', например: ''последователен'', ''доброжелателен'', ''поучителен'' и т.н.
* прилагателни с наставки -''ист'' и -''оват'', например: ''хълмист'', ''цветист'', ''петнист'', ''продълговат'', ''простоват'' и т.н.
 
== Морфологичната категория ''сегашно деятелно причастие'' ==
[[Сегашно деятелно причастие|Сегашното деятелно причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на деятелни причастия се приспособяват към морфологичните основи на българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.).
 
За справка:
** ''възм'''''у'''''тен'', ''възм'''''у'''''тителен'', ''възм'''''у'''''щавам'', ''възм'''''у'''''щение'' (старобълг. ''възмѫтити'' и ''възмѧсти'', ''възмѫштенье'')
** ''см'''''у'''''щение'' (старобълг. ''съмѫштенье'')
** '''я'''''дро'' (старобълг. ''ѩдро'' - ''скоро'', ''бързо'', новобълг. ''едър'')
** ''ч'''''а'''''ст'' (старобълг. ''чѧсть'' (дял), новобълг. ''чест'', ''често'')
** ''щ'''''а'''''стие'' ({{lang-pl|szczęście}}; възприета когато още се е пишела с началното ''щ'' в Русия; етимологически вярната руска форма е ''счастье'')
** ''щ'''''а'''''дя'' и нейните производни (старобълг. ''штѧдѣти'' - ''пестя'')
** ''нужен'' вм. ''нужден'' (от ''нужда'') (старобълг. ''ноуждьнъ'' или ''нѫждьнъ'')
** ''бл'''''у'''''д'' и производни (старобълг. ''блѧдь'' - ''брътвеж'', ''празни приказки''; ''разврат'' или ''блѫдъ'' - ''разврат'')
* производни от ''жизн''-; българската форма е ''живот''-.
* ''забвение'' (старобълг. ''забъвенье'' от глагола ''забыти'', ''забѫдѫ'')
* думата ''влияние'' произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола ''вливать''.
* предлогът ''чрез'' (изместил е предлога ''през'', като ''чрез''" се използва в абстрактно значение)
* ''прочее'' - руското членно прилагателно
* ''непонятен'' - неразбираем
 
<!--== Синтактични следи от руското влияние ==