Свети Никола (Мелник): Разлика между версии
м Премахване на Категория:Катедрали в България; Добавяне на Категория:Православни катедрали в България, ползвайки HotCat |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== История == |
== История == |
||
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.<ref name="melnikbgeu">{{cite web|url=http://melnik-bg.eu/eng/sightseeings.php#St_Nicholas_Church|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uSsAZGJV|title=Places of interest: St Nicholas Church|publisher=Melnik-bg.eu|accessdate=13 март 2013|archivedate=23 ноември 2010}}</ref> Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира [[Храм на Бендида (Мелник)|тракийско светилище]], посветено на богинята [[Бендида]].<ref name="Нешева">{{cite book |title=Мелник. Богозиданият град |last=Нешева |first= Виолета |authorlink= |coauthors= |year= 2008 |publisher= Издателска къща „Иврай“|location= София |isbn=9789549388220 |pages= |url= http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_81.pdf |accessdate=}}</ref><ref name="nikolova">{{cite book |last=Николова |first=Бистра |title=Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. |trans_title=The Orthodox churches during the Bulgarian Middle Ages 9th–14th century|year=2002 |isbn=954-430-762-1 |publisher=Академично издателство "Марин Дринов" |language=Bulgarian |location=София |page=140}}</ref><ref name="nikolov">{{cite news|url=http://www.novinar.net/news/spasiavat-avarijno-manastirite-v-melnik_Mjk3OTs2.html?qstr=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2|title=Спасяват аварийно манастирите в Мелник|trans_title=Emergency rescue for the monasteries in Melnik|last=Николов|first=Димитър|date=2009-06-23|work=Новинар|publisher="Новинар медиа" АД|language=Bulgarian|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTYJfcKa}}</ref> За това свидетелстват използваните в градежа на храма надгробни стели и други антични архитектурни елементи.<ref name="ЕПК2 411"/> След това там е изградена базилика в V век, разрушена в VI век -<ref name="nikolova"/> голяма част от архитектурната декорация на храма |
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.<ref name="melnikbgeu">{{cite web|url=http://melnik-bg.eu/eng/sightseeings.php#St_Nicholas_Church|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uSsAZGJV|title=Places of interest: St Nicholas Church|publisher=Melnik-bg.eu|accessdate=13 март 2013|archivedate=23 ноември 2010}}</ref> Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира [[Храм на Бендида (Мелник)|тракийско светилище]], посветено на богинята [[Бендида]].<ref name="Нешева">{{cite book |title=Мелник. Богозиданият град |last=Нешева |first= Виолета |authorlink= |coauthors= |year= 2008 |publisher= Издателска къща „Иврай“|location= София |isbn=9789549388220 |pages= |url= http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_81.pdf |accessdate=}}</ref><ref name="nikolova">{{cite book |last=Николова |first=Бистра |title=Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. |trans_title=The Orthodox churches during the Bulgarian Middle Ages 9th–14th century|year=2002 |isbn=954-430-762-1 |publisher=Академично издателство "Марин Дринов" |language=Bulgarian |location=София |page=140}}</ref><ref name="nikolov">{{cite news|url=http://www.novinar.net/news/spasiavat-avarijno-manastirite-v-melnik_Mjk3OTs2.html?qstr=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2|title=Спасяват аварийно манастирите в Мелник|trans_title=Emergency rescue for the monasteries in Melnik|last=Николов|first=Димитър|date=2009-06-23|work=Новинар|publisher="Новинар медиа" АД|language=Bulgarian|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTYJfcKa}}</ref> За това свидетелстват използваните в градежа на храма надгробни стели и други антични архитектурни елементи.<ref name="ЕПК2 411"/> След това там е изградена базилика в V век, разрушена в VI век -<ref name="nikolova"/> голяма част от архитектурната декорация на храма – капители, колони, олтарни плочи са от IV – VII век.<ref name="ЕПК2 411"/> |
||
„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X<ref name="ЕПК2 411"/> или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това |
„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X<ref name="ЕПК2 411"/> или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това – на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.<ref name="ЕПК2 411">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 411 |url= |accessdate=}}</ref> През втората половина на XII<ref name="ЕПК2 411"/> или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. – In: Jünge Römer – neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185. </ref> |
||
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „[[Свети Николай (Мелник)|Свети Николай]]“ през XVIII век.<ref name="ЕПК2 411"/> Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.<ref name="ЕПК2 411"/> След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/><ref name="ЕПК2 411"/> |
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „[[Свети Николай (Мелник)|Свети Николай]]“ през XVIII век.<ref name="ЕПК2 411"/> Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.<ref name="ЕПК2 411"/> След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/><ref name="ЕПК2 411"/> |
||
== Архитектура == |
== Архитектура == |
||
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли.<ref name="ЕПК2 411"/> |
„Свети Никола“ е [[неф|трикорабна]] [[базилика]], изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли.<ref name="ЕПК2 411"/> Има три входа от запад и три [[Апсида (архитектура)|апсиди]] в най-източната част. Апсидите са полукръгли. Страничните са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. В централната апсида има голям синтрон на четири стъпала, върху който по-късно, при превръщането на храма в катедрала, е издигнат престол на пет стъпала. В централната апсида, пред диаконикона и пред протезиса е имало олтари от мраморни плочи върху мраморни стълбови. Предапсидното пространство е отделено от протезиса и диаконикона с две масивни стени, свързани с висока арка. Предапсидното пространство е покрито с тухлен полуцилиндричен свод. Корабите са разделени от по две мраморни колони, свързани с арки.<ref name="ЕПК2 411"/> |
||
[[Файл:Saint Nicholas Church Fresco, Melnik, 12th - 14th Century.jpg|дясно|мини|250п|Стенопис от църквата]] |
[[Файл:Saint Nicholas Church Fresco, Melnik, 12th - 14th Century.jpg|дясно|мини|250п|Стенопис от църквата]] |
||
Първичният градеж е от неправилни редове ломени камъни и тухли. Зидарията от XIII |
Първичният градеж е от неправилни редове ломени камъни и тухли. Зидарията от XIII – XIV век е клетъчна.<ref name="ЕПК2 411"/> Покривът е бил двускатен, дървен, само предапсидното пространство е било засводено и първоначалната църква вероятно е била кръстокуполна.<ref name="ЕПК2 412">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 412 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век<ref name="nikolova"/> и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.<ref name="ЕПК2 411"/> |
Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век<ref name="nikolova"/> и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.<ref name="ЕПК2 411"/> |
||
Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 |
Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр. 82-33.</ref> |
||
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на XXI век.<ref name="ЕПК2 411"/> |
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312-4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|language=Bulgarian|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на XXI век.<ref name="ЕПК2 411"/> |
||
Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда |
Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда – вероятно трапезария. Руини от други постройки има на север, запад и изток от църквата. Всички те са били оградени с каменен зид от изток.<ref name="ЕПК2 411"/> |
||
== Живопис == |
== Живопис == |
||
[[ |
[[Файл:St Nikola Melnik Frescos.jpg|мини|250п|„Възнесение Господне“, стенописи от „Свети Никола“]] |
||
Стенописите са документирани в началото на 30-те години на XX век. Установени са два слоя в южния кораб, фотографирани са и в 1935 година са частично свалени. Днес се намират в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически музей]].<ref name="ЕПК2 412"/><ref name="melnikbgeu"/> |
Стенописите са документирани в началото на 30-те години на XX век. Установени са два слоя в южния кораб, фотографирани са и в 1935 година са частично свалени. Днес се намират в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически музей]].<ref name="ЕПК2 412"/><ref name="melnikbgeu"/> |
||
Фреските в църквата са изрисувани в XII |
Фреските в църквата са изрисувани в XII – началото на XIII век. По-късните са от XIII – XIV век. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] - необичайна апсидна композиция, и Видение на [[Петър Александрийски]]. В двете композиции има антибогомилски подтекст. В апсидата е Света Богородица Ширшая небес, а под нея Агнецът, заобиколен от дякони. В диаконикона е Дейсис.<ref name="ЕПК2 412"/> Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Художниците са трима – третият само в диаконикона.<ref name="ЕПК2 412"/> |
||
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст [[Владимир (севаст)|Владимир]], брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> |
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст [[Владимир (севаст)|Владимир]], брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.<ref name="bozhilov">{{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186–1460). Geneaology and prosopography|language=Bulgarian|isbn=954-430-264-6|pages=96–97}}</ref><ref name="ЕПК2 412"/> Надписът се свързва с управлението на Мелник от [[Алексий Слав]].<ref name="bozhilov"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
{{Мелник}} |
{{Мелник}} |
||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Църкви в Мелник|Никола (Мелник)]] |
[[Категория:Църкви в Мелник|Никола (Мелник)]] |
||
[[Категория:Църкви в Неврокопската епархия|Никола (Мелник)]] |
[[Категория:Църкви в Неврокопската епархия|Никола (Мелник)]] |
Версия от 09:32, 19 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ | |
общ изглед | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Мелник |
Религия | Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Изграждане | XII век |
Статут | недействащ храм |
Състояние | руини |
„Свети Никола“ в Общомедия |
„Свети Никола“ е частично запазена средновековна византийска църква в град Мелник, днес в Неврокопската епархия на Българската православна църква. Датирана е към края на XII век и е изградена върху тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на Мелнишката митрополия. До 1913 г., когато църквата е разрушена от стихийния пожар, опустошил Мелник след изселването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и ХIV век. След разрушаването на църквата, някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София, където се пазят и в момента.[1]
История
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.[2] Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята Бендида.[3][4][5] За това свидетелстват използваните в градежа на храма надгробни стели и други антични архитектурни елементи.[1] След това там е изградена базилика в V век, разрушена в VI век -[4] голяма част от архитектурната декорация на храма – капители, колони, олтарни плочи са от IV – VII век.[1]
„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X[1] или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това – на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.[1] През втората половина на XII[1] или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на мелнишкия епископ;[2][4] по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.[4] През 1356 година храмът е обновен от митрополит Кирил I Мелнишки.[6]
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „Свети Николай“ през XVIII век.[1] Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.[1] След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.[2][1]
Архитектура
„Свети Никола“ е трикорабна базилика, изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли.[1] Има три входа от запад и три апсиди в най-източната част. Апсидите са полукръгли. Страничните са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. В централната апсида има голям синтрон на четири стъпала, върху който по-късно, при превръщането на храма в катедрала, е издигнат престол на пет стъпала. В централната апсида, пред диаконикона и пред протезиса е имало олтари от мраморни плочи върху мраморни стълбови. Предапсидното пространство е отделено от протезиса и диаконикона с две масивни стени, свързани с висока арка. Предапсидното пространство е покрито с тухлен полуцилиндричен свод. Корабите са разделени от по две мраморни колони, свързани с арки.[1]
Първичният градеж е от неправилни редове ломени камъни и тухли. Зидарията от XIII – XIV век е клетъчна.[1] Покривът е бил двускатен, дървен, само предапсидното пространство е било засводено и първоначалната църква вероятно е била кръстокуполна.[7]
Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век[4] и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.[1]
Според Богдан Филов, посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с фрескова живопис. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.[8]
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа[5][9][10] и са открити от археолози в началото на XXI век.[1]
Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда – вероятно трапезария. Руини от други постройки има на север, запад и изток от църквата. Всички те са били оградени с каменен зид от изток.[1]
Живопис
Стенописите са документирани в началото на 30-те години на XX век. Установени са два слоя в южния кораб, фотографирани са и в 1935 година са частично свалени. Днес се намират в Националния археологически музей.[7][2]
Фреските в църквата са изрисувани в XII – началото на XIII век. По-късните са от XIII – XIV век. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол Яков за епископ на Йерусалим от Отците на Църквата - необичайна апсидна композиция, и Видение на Петър Александрийски. В двете композиции има антибогомилски подтекст. В апсидата е Света Богородица Ширшая небес, а под нея Агнецът, заобиколен от дякони. В диаконикона е Дейсис.[7] Животът на патрона на църквата Николай Чудотворец също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на Антип Пергамски, Антим Никомедийски, Григорий Нисийски и Прокопий Кесарийски.[4] Художниците са трима – третият само в диаконикона.[7]
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст Владимир, брат на севаст на франките“[4] или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.[11][7] Надписът се свързва с управлението на Мелник от Алексий Слав.[11]
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 411.
- ↑ а б в г Places of interest: St Nicholas Church // Melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
- ↑ Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, Издателска къща „Иврай“, 2008. ISBN 9789549388220.
- ↑ а б в г д е ж Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2002. ISBN 954-430-762-1. с. 140.
- ↑ а б Николов, Димитър. Спасяват аварийно манастирите в Мелник // Новинар. "Новинар медиа" АД, 2009-06-23. Посетен на 13 март 2013.
- ↑ Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. – In: Jünge Römer – neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179-185.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
- ↑ Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр. 82-33.
- ↑ Димков, Г. и др. Акустични изследвания на исторически ценни български камбани // Акустика. Варна, София, 2008. с. 115. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010.
- ↑ Georgieva, Tsvetanka. Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects // Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
- ↑ а б Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 96–97.
|