Сенат: Разлика между версии
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
През III-I в. пр. Хр. Сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление. |
През III-I в. пр. Хр. Сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление. |
||
Постановленията на сената |
Постановленията на сената – '''сенатус консултум''' (''s. c.,'' ''senatus consulta'') имали силата на закон, също както и постановленията на Народното събрание и събранието на [[плебеи]]те — [[плебисцит]]а. |
||
В императорската епоха властта на Сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на [[император]]а, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност Сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на Сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от [[Октавиан Август]], императорът на Рим носил титула „[[принцепс]]“ |
В императорската епоха властта на Сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на [[император]]а, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност Сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на Сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от [[Октавиан Август]], императорът на Рим носил титула „[[принцепс]]“ – т.е. „пръв от сенаторите“. |
||
Броят на сенаторите неведнъж се променял: |
Броят на сенаторите неведнъж се променял: |
||
* първоначално |
* първоначално – 100 души |
||
* по време на ранната република (до 88 г. пр. Хр.) |
* по време на ранната република (до 88 г. пр. Хр.) – 300 души |
||
* управление на [[Сула]] |
* управление на [[Сула]] – 600 души |
||
* управление на [[Юлий Цезар]] |
* управление на [[Юлий Цезар]] – 900 души |
||
* управление на [[Октавиан Август]] |
* управление на [[Октавиан Август]] – отново 600 души |
||
* При Исус |
* При Исус – само 24. |
||
* в периода на Късната античност ([[доминат]]а) |
* в периода на Късната античност ([[доминат]]а) – 2000 души. |
||
Първоначално в Сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр. Хр. това право получили и [[италийци]]те, а във времето на [[Римска империя|империята]] |
Първоначално в Сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр. Хр. това право получили и [[италийци]]те, а във времето на [[Римска империя|империята]] – даже и знатни провинциалисти. |
||
При [[Диоклетиан|Диоклециан]] (края на III в. сл. Хр.) Сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, а при [[Константин Велики]] ([[4 век|IV в. сл. Хр.]]) бил учреден Сенат в [[Константинопол]], равен по права със Сената в Рим. |
При [[Диоклетиан|Диоклециан]] (края на III в. сл. Хр.) Сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, а при [[Константин Велики]] ([[4 век|IV в. сл. Хр.]]) бил учреден Сенат в [[Константинопол]], равен по права със Сената в Рим. |
Версия от 17:59, 19 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сенат.
Част от серията статии за | ||
Древен Рим | ||
---|---|---|
Периоди | ||
|
||
Обикновени магистратури | ||
|
||
Извънредни магистратури | ||
|
||
Мандатни длъжности | ||
|
||
Институции, римско право | ||
|
Сенат (лат. senatus, от senex — Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим. Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сената се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.
Избраните магистрати също се отчитали за дейността си на Сената и по този начин също са зависими от него.
Развитие
Сенатът възниква от Съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царската епоха (ок. VI в. пр. Хр.).
С установяването на Римската република, заедно с магистратите и Народното събрание (Комициите) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати - диктатор, консули, претори.
Членовете на Сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това (консул, претор, едил, трибун, квестор). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на Сената стоял принцепс (princeps senatus-при Август този принцип означавал правото на императорът пръв да говори в Сената)
В републиканската епоха, в хода на съсловните борби на плебеите и патрициите (V-III в. пр. Хр.), властта на Сената била донякъде ограничена в полза на Комициите (Народното събрание).
През III-I в. пр. Хр. Сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.
Постановленията на сената – сенатус консултум (s. c., senatus consulta) имали силата на закон, също както и постановленията на Народното събрание и събранието на плебеите — плебисцита.
В императорската епоха властта на Сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на императора, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност Сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на Сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от Октавиан Август, императорът на Рим носил титула „принцепс“ – т.е. „пръв от сенаторите“.
Броят на сенаторите неведнъж се променял:
- първоначално – 100 души
- по време на ранната република (до 88 г. пр. Хр.) – 300 души
- управление на Сула – 600 души
- управление на Юлий Цезар – 900 души
- управление на Октавиан Август – отново 600 души
- При Исус – само 24.
- в периода на Късната античност (домината) – 2000 души.
Първоначално в Сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр. Хр. това право получили и италийците, а във времето на империята – даже и знатни провинциалисти.
При Диоклециан (края на III в. сл. Хр.) Сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, а при Константин Велики (IV в. сл. Хр.) бил учреден Сенат в Константинопол, равен по права със Сената в Рим.
Други
Римският император Калигула прави коня си Инцитат римски сенатор, за да се подиграе със Сената и за да докаже властта си.