Сава Муткуров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Премахване на Категория:Неаполитанци; Добавяне на Категория:Починали в Неапол, ползвайки HotCat
Ред 7: Ред 7:
| починал-място = [[Неапол]], [[Италия]]
| починал-място = [[Неапол]], [[Италия]]
}}
}}
[[Файл:The funeral of Major General Sava Mutkurov.jpg|мини|дясно|Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София]]
[[Файл:The funeral of Major General Sava Mutkurov.jpg|мини|Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София]]
[[File:Sofia '17 (24613977967).jpg|мини|дясно|Гробът на генерал-майор Сава Муткуров]]
[[Файл:Sofia '17 (24613977967).jpg|мини|Гробът на генерал-майор Сава Муткуров]]

'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]] – [[генерал-майор]] от [[пехота]]та, политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]] – [[1887]]) и [[военен министър]] (1887 – [[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]] – [[генерал-майор]] от [[пехота]]та, политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]] – [[1887]]), [[военен министър]] (1887 – [[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]].


Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.
Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].
Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военномедицинското училище в [[Цариград]].


=== Армия на Русия ===
=== Армия на Русия ===
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
През 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк<ref name="tt">{{ташев}}</ref>.


=== Милиция на Източна Румелия ===
=== Милиция на Източна Румелия ===
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб.
След [[Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в 1-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб.


Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.


=== Армия на България ===
=== Армия на България ===
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|5<sup>-а</sup> пеша бригада]].<ref name="tt"/>
По време на [[Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|5<sup>-а</sup> пеша бригада]]<ref name="tt"/>.


=== Политическа и държавна дейност ===
=== Политическа и държавна дейност ===
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/>
След [[Преврат в България (1886)|преврат]]а през 1886 г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина<ref name="tt"/>.


След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].


На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]]<ref name="tt"/>.


Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt"/> Погребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София.
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март{{дата нов стил}} 1891 г.<ref name="tt"/> Погребан е в църквата [[Свети Спас (София)|„Свети Спас“]] в София.
Ред 57: Ред 58:
[[Категория:Министри на отбраната на България]]
[[Категория:Министри на отбраната на България]]
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]
⚫
[[Категория:Дейци на БТЦРК]]
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]]
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]]
[[Категория:Военни дейци от Източна Румелия]]
[[Категория:Военни дейци от Източна Румелия]]
Ред 63: Ред 65:
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война]]
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]]
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]]
⚫
[[Категория:Дейци на БТЦРК]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]]
[[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]]
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Носители на орден „За заслуга“]]
[[Категория:Носители на орден „За заслуга“]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Неаполитанци]]
[[Категория:Починали в Неапол]]

Версия от 11:44, 20 ноември 2018

Сава Муткуров
български военен деец и политик
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
НаградиОрден „Свети Станислав“
Сава Муткуров в Общомедия
Погребението на генерал-майор Сава Муткуров в църквата „Свети Спас“ в София
Гробът на генерал-майор Сава Муткуров

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886 – 1887), военен министър (1887 – 1891) в правителството на Стефан Стамболов.

Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.

Биография

Роден е на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военномедицинското училище в Цариград.

Армия на Русия

През 1872 г. завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк[1].

Милиция на Източна Румелия

След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в 1-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Армия на България

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-а пеша бригада[1].

Политическа и държавна дейност

След преврата през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина[1].

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор[1].

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди

  • Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
  • Орден „За заслуга“ – сребърен
  • Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
  • Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [2]

Бележки

  1. ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. ↑ Форум „Бойна Слава“

Източници

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сава_Муткуров&oldid=8918880“.