Горене: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KristiyanRP (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
KristiyanRP (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
* Детонация;
* Детонация;
* [[Дефлаграция]].
* [[Дефлаграция]].

=== Пространство ===
Относно пространството, което заема горенето се различават:

* повърхностно горене на граничните повърхнини на окисляващото средство във фронта на пламъка например [[свещ]];
* обемно горене след предварително смесване в газообразна или парообразна смес например [[реактивен двигател]].

=== Контролиран и неконтролиран огън ===
Процесът на горене може да бъде контролиран например в една печка, [[парен котел]] или [[лагерен огън]]. Горенето се осъществява като неконтролиран процес като например при пожар.

== Процес ==
При горенето дадена [[субстанция]] (горивен материал) химически реагира с [[кислород]] или друг газ. Горивният материал може да бъде твърд ([[дърво]], [[въглища]]), течен ([[бензин]], [[етанол]]), втечняващ се ([[восък]]) или газообразен ([[метан]], [[пропан-бутан]]).


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:23, 20 ноември 2018

Горене на етанол.

Горене или изгаряне (Шаблон:Lang-en) е окислително-редукционен процес, при който се излъчва енергия под формата на топлина и светлина. Горенето също е екзотермична реакция.

Като цяло под понятието горене се разбира окисление на даден материал с кислород под формата на пламък. В Химията съществуват реакции под името горене, които се осъществяват без кислород. Такава е реакцията за получаване на флуороводород от флуор и водород. При тази реакция флуорът замества кислорода като окислител.

Отделяне на топлина може да доведе до производството на светлина под формата на един от нажежен или пламък. Горивата често включват органични съединения (особено въглеводород) в газовата, течната или твърдата фаза.

Понятия и класификация

Химия

В химията се различават четири вида горене:

  • Горене под формата на пламък на запалими, летиви материали. Горене на твърди вещества чрез пламъци, които се образуват от продукти получени чрез пиролиза;
  • Горене под формата на жар протича без образуването на пламък. При него възникват топлинно излъчване и излъчване на светлина в инфрачервената област;
  • При ненапълно изгаряне, когато не се осъществят всички възможни връзки с окислителя, възникват запалими газове (въглероден монооксид, водород, метан) или твърд въглерод[1]. Към този процес принадлежат изгарянето на изгарянето на въглерод във въглероден монооксид и производството на въглища за барбекю и кокс;
  • Бавно „студено окисление“ се наблюдава при образуването на ръжда на металите, което също констатира тяхното „горене“.

Физика

Горене, при което определени смеси реагират с огромно увеличаване на обема и висока скорост на разпространение на пламъка се дефинират като експлозии. Предвид на скоростта на горене и разпространение те се делят на:

Пространство

Относно пространството, което заема горенето се различават:

  • повърхностно горене на граничните повърхнини на окисляващото средство във фронта на пламъка например свещ;
  • обемно горене след предварително смесване в газообразна или парообразна смес например реактивен двигател.

Контролиран и неконтролиран огън

Процесът на горене може да бъде контролиран например в една печка, парен котел или лагерен огън. Горенето се осъществява като неконтролиран процес като например при пожар.

Процес

При горенето дадена субстанция (горивен материал) химически реагира с кислород или друг газ. Горивният материал може да бъде твърд (дърво, въглища), течен (бензин, етанол), втечняващ се (восък) или газообразен (метан, пропан-бутан).

Източници

  1. Gerhard Hausladen: Skript Heiztechnik. Universität Gesamthochschule Kassel, Februar 1998, (PDF; 2,2 MB), online auf delta-q.de, abgerufen am 22. Dezember 2016.