Съждение

Съждението е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет. В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е изречението.

Структура

Съждението е свързване най-малко на две понятия. Понятието, на което се приписва признак, се нарича субект, а понятието, което се приписва като признак, се нарича предикат и се бележи с P.

Прости съждения

• Аналитични – анализ чрез зрението
• Синтактични – анализ чрез опит /напр. докосване, вкусване, помирисване/
• Утвърдителни – утвърждаване на признак на даден предмет
• Отрицателни – отричане на признак на даден предмет
• Единични – съждение за един обект
• Общи – съждение за цял клас от обекти
• Частни

Общите, частните, утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени, а се използват в следните четири комбинации:

• Общоутвърждаващи (A)
• Общоотрицателни (E)
• Частноутвърждаващи (I)
• Частноотрицателни (O)

Взаимоотношенията по истинност между тези съждения се изучават от византийският логик Псел, който разполага съжденията в ъглите на квадрат, в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А, общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I, а частноотрицателното с О.