Рецептор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Med 1 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м robot Adding: hu:Receptor
Ред 13: Ред 13:
[[es:Receptor sensorial]]
[[es:Receptor sensorial]]
[[fr:Récepteur sensoriel]]
[[fr:Récepteur sensoriel]]
[[hu:Receptor]]
[[mk:Рецептор]]
[[mk:Рецептор]]
[[sr:Чулна ћелија]]
[[zh:感受器]]
[[zh:感受器]]
[[sr:чулна ћелија]]

Версия от 05:12, 4 април 2007

Рецепторите са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка. Рецепторите при човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Рецепторите са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени. Всеки рецептор има минимални и максимални нива на инервация. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна в външната среда която рецептора може да улови. Приемр за това е че човешкото ухо не чува всички звуци както и човешкото око не вижда всички честоти на вълната. Максималното нито на инервация представлява максималното нито на дразнителя което може да бъде регистрирано адекватно. След това нито рецептора провежда нереален или смъщаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка вие усещата топлите вълни. Рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона рецептора ще пренесе информация за болка вместо за още по-висока температура. Същия пример е валиден и при удар по окото когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят сигнал за светлина като такава не е регистрирана реално. Рецепторите играят важна роля в „рефлексната дъга“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към ЦНС. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е факта, че в мозък няма рецептори. Това противоречи на израза „голи ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не в следствие на инервация на рецептори за болка. Смисъла на рецепторите, които непрестанно пренасят инфорамция към нервната система независимо е че благодарение на тях организма контролира всеки един процес и следи за дразнители застрашаващи организма. Болката независимо от органа от който идва е важен сигнал за организма за проблем. Понякога организма сам решава тези проблем но сигнала за болка кара човек да потърси помоща на специалист за отстранаване на съответния проблем. Без рецепторите в организма ще се извършват процеси застрашаващи живота му без той да има ясна представа за случващото се.

Клетъчни рецептори

Клетката като най-малката жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръстнати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда – концентрация на химични елементи, ензими, белтъци, липиди, вирусни единици и др.