Боян Биолчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м 01 --> януари; козметични промени
м цифри --> букви за месец
Ред 39: Ред 39:
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.


[[Файл:Boyan-Biolchev-3.jpg|ляво|мини|На протеста на СУ, 16.11.2010]]
[[Файл:Boyan-Biolchev-3.jpg|ляво|мини|На протеста на СУ, 16 ноември 2010]]
Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „[[Сравнително литературознание]]“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. [[Патра]], [[Гърция]]. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „[[Литературен вестник]]“.
Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „[[Сравнително литературознание]]“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. [[Патра]], [[Гърция]]. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „[[Литературен вестник]]“.


Версия от 22:19, 21 ноември 2018

Тази статия е за учения. За революционера от ВМОРО вижте Боян Биолчев (революционер).
Боян Биолчев
български учен славист и писател
реч на Биолчев пред Народното събрание на протест на Софийския университет на 16 ноември 2010 г.
реч на Биолчев пред Народното събрание на протест на Софийския университет на 16 ноември 2010 г.
Роден
Учил вЯгелонски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСофийски университет
Публикации„Отвъд мита“ (1999)
Литература
Жанроверазказ, новела, роман
Известни творби„Амазонката на Варое“ (2005)
Награди„Вик“ (2006)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2008)
Семейство
БащаАсен Биолчев
СъпругаМариана Евстатиева
Боян Биолчев в Общомедия

Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода 1999 – 2007 г.

Биография

Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3] Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.

През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.

На протеста на СУ, 16 ноември 2010

Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.

От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.

От 2018 е председател на Обществения съвет към БНТ.

Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[4]

Награди

Библиография

Научни книги

  • „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. 1987.
  • „Отвъд мита“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 258 с.

Художествена проза

  • „Пробуждане“ (сборник с разкази). 1975.
  • „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
  • „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
  • „Сатурнов кръг“ (роман). София: Народна младеж, 1989, 133 с.
  • „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
  • „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
  • „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
  • „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
  • „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
  • „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
  • „Писма от рая“ (сборник с разкази).
  • „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
  • „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 9540713986)
  • „Държавата Урария“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 231 с.[7]
  • „Сладко нищо“ (сборник с разкази). София: Анубис, 2001.[8]
  • „Амазонката на Варое“ (роман). София: Труд, 2005, 358 с. (ISBN 9545285613)[9]
  • „Белег“ (сборник с разкази). София: Стандарт, 2006, 140 с. (ISBN 9549042634)[10]
  • „Летен сняг“ (сборник с разкази). Пловдив: Жанет-45, 2009 (ISBN 978-954-491-527-8)
  • „Антарктида – окото на Космоса“ (реалити роман). София: Стандарт, 2011, 104 с. (ISBN 9789542934271)

Книги за деца

  • „Градината на чичо Блум“. София: Отечество, 1984, 104 с.
  • „Божко Еколожко“. Велико Търново: Фабер, 2011.

Филмография

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Боян Биолчев.
  1. ↑ Людмила Първанова, Гоце се криел в дома на Биолчеви, в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.
  2. ↑ Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование (мъртъв линк)
  3. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.
  4. ↑ Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет
  5. ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  6. ↑ Biolchev Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  7. ↑ Амелия Личева, „Текстуализация на българското“, рец. във в. „Култура“, 1998 г.
  8. ↑ Амелия Личева, „Сладко четене“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 9 март 2001 г.
  9. ↑ Стоян Атанасов, „Един пионерен роман в българската литература“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, март 2006 г.
  10. ↑ Дияна Иванова, „Допуснах тишината“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 януари 2007, № 1 (86)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Боян_Биолчев&oldid=8924989“.