Трубадур: Разлика между версии
м век; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
'''Трубадурът''' ({{lang-fr|troubadours}}, {{lang-oc|trobador}}) е автор и изпълнител на песни ([[певец]], [[композитор]] и [[музикант]]) през [[Средни векове|Средните векове]] в [[Европа]], обикновено на т.нар. ''рицарска лирика''. Творчеството на трубадурите обхваща периода от 9-ти до 13 век, като разцветът е от 12 век до началото на 13 век. Трубадурите пишат стиховете на [[Окситански език|провансалски език]], разговорен език във [[Франция]] на юг от река [[Лоара]], както и някои райони на [[Италия]] и [[Испания]]. Те активно участват в социалния, политически и религиозен живот на обществото по това време. Въпреки че изчезват след това, те оставят богато културно наследство, което вдъхновява [[Данте]] и [[Петрарка]]. |
'''Трубадурът''' ({{lang-fr|troubadours}}, {{lang-oc|trobador}}) е автор и изпълнител на песни ([[певец]], [[композитор]] и [[музикант]]) през [[Средни векове|Средните векове]] в [[Европа]], обикновено на т.нар. ''рицарска лирика''. Творчеството на трубадурите обхваща периода от 9-ти до 13 век, като разцветът е от 12 век до началото на 13 век. Трубадурите пишат стиховете на [[Окситански език|провансалски език]], разговорен език във [[Франция]] на юг от река [[Лоара]], както и някои райони на [[Италия]] и [[Испания]]. Те активно участват в социалния, политически и религиозен живот на обществото по това време. Въпреки че изчезват след това, те оставят богато културно наследство, което вдъхновява [[Данте]] и [[Петрарка]]. |
||
Понякога (макар и по-рядко и от знатен произход, в съотношение около 3:1) трубадурите биват и жени |
Понякога (макар и по-рядко и от знатен произход, в съотношение около 3:1) трубадурите биват и жени – трубадурици, които ползват по-специфични жанрове и тематики, и само в един от случаите на [[лесбийка|лесбийска]] поема (''Na Maria'') така наречената рицарска лирика. |
||
Смята се, че трубадурите са първите, които възпяват любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава. Въпреки това те издигат в почит единствено страданието от несподелената любов, не консумирането ѝ, или поне така е възприето от [[литература|литературния]] [[канон (култура)|канон]]. Архивите на трубадурната поезия и нейните [[секуларен|секуларни]] инварианти от [[Средновековие]]то изобилстват и с хумористична и вулгарна сатира. |
Смята се, че трубадурите са първите, които възпяват любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава. Въпреки това те издигат в почит единствено страданието от несподелената любов, не консумирането ѝ, или поне така е възприето от [[литература|литературния]] [[канон (култура)|канон]]. Архивите на трубадурната поезия и нейните [[секуларен|секуларни]] инварианти от [[Средновековие]]то изобилстват и с хумористична и вулгарна сатира. |
Версия от 01:08, 22 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Тази статия е за средновековните музиканти. За едноименната опера вижте Трубадур (опера).
Трубадурът (Шаблон:Lang-fr, Шаблон:Lang-oc) е автор и изпълнител на песни (певец, композитор и музикант) през Средните векове в Европа, обикновено на т.нар. рицарска лирика. Творчеството на трубадурите обхваща периода от 9-ти до 13 век, като разцветът е от 12 век до началото на 13 век. Трубадурите пишат стиховете на провансалски език, разговорен език във Франция на юг от река Лоара, както и някои райони на Италия и Испания. Те активно участват в социалния, политически и религиозен живот на обществото по това време. Въпреки че изчезват след това, те оставят богато културно наследство, което вдъхновява Данте и Петрарка.
Понякога (макар и по-рядко и от знатен произход, в съотношение около 3:1) трубадурите биват и жени – трубадурици, които ползват по-специфични жанрове и тематики, и само в един от случаите на лесбийска поема (Na Maria) така наречената рицарска лирика.
Смята се, че трубадурите са първите, които възпяват любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава. Въпреки това те издигат в почит единствено страданието от несподелената любов, не консумирането ѝ, или поне така е възприето от литературния канон. Архивите на трубадурната поезия и нейните секуларни инварианти от Средновековието изобилстват и с хумористична и вулгарна сатира.