Уд: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[ |
[[Файл:Oud - MIM PHX.jpg|мини|250п|Уд]] |
||
'''Уд''' ({{lang-ar|عود}}, {{lang-hy|Ուդ}}, [[Асирийски език|асир]]. ܥܘܕ — ''ūd'', {{lang-tr|ud}} или {{lang-tr|ut}}, {{lang-el|ούτι}}, {{lang-az|''ud''}}, {{lang-he|עוד}} — ''ud'') или '''барбет''' ({{lang-fa|بربط}} |
'''Уд''' ({{lang-ar|عود}}, {{lang-hy|Ուդ}}, [[Асирийски език|асир]]. ܥܘܕ — ''ūd'', {{lang-tr|ud}} или {{lang-tr|ut}}, {{lang-el|ούτι}}, {{lang-az|''ud''}}, {{lang-he|עוד}} — ''ud'') или '''барбет''' ({{lang-fa|بربط}} – ''barbat'') е струнен музикален инструмент, разпространен в страните от [[Близък изток|Близкия изток]], [[Кавказ]] и [[Централна Азия]], особено в [[Армения]], [[Азербайджан]], [[Узбекистан]], [[Таджикистан]], [[Иран]] и [[Турция]]. Предшественик е на [[Европа|европейската]] [[лютня]] и е пренесен в Европа от [[араби]]те по времето на нашествието им в [[Испания]]. |
||
Уд е най-известният и важен арабски музикален инструмент, символизиращ съвременната и традиционна арабска музика. Произхожда от по-древния персийски инструмент ''barbat''. Буквално преведено уд означaва "дърво". Инструментът е в основата на всеки вид композиция в миналото. Поради огромното му значение се развива и едно течение на проучване и музикална мисъл, наречено "Школа на Удистите". |
Уд е най-известният и важен арабски музикален инструмент, символизиращ съвременната и традиционна арабска музика. Произхожда от по-древния персийски инструмент ''barbat''. Буквално преведено уд означaва "дърво". Инструментът е в основата на всеки вид композиция в миналото. Поради огромното му значение се развива и едно течение на проучване и музикална мисъл, наречено "Школа на Удистите". |
||
Предпочитан е от [[композитор]]ите и обикновено се свири на него при солови изпълнения на певци. Между VIII и X век удът е имал само 4 струни, олицетворяващи четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. През XV век броят на струните нараства на 6. Инструментът е познат на древните [[Египет|египтяни]], [[Сирия|сирийци]], [[китай]]ци и [[Персия|персийци]]. Арабите не случaйно го наричaт "Султан на Арабската музика". |
Предпочитан е от [[композитор]]ите и обикновено се свири на него при солови изпълнения на певци. Между VIII и X век удът е имал само 4 струни, олицетворяващи четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. През XV век броят на струните нараства на 6. Инструментът е познат на древните [[Египет|египтяни]], [[Сирия|сирийци]], [[китай]]ци и [[Персия|персийци]]. Арабите не случaйно го наричaт "Султан на Арабската музика". |
||
⚫ | |||
[[Категория:Струнни инструменти]] |
[[Категория:Струнни инструменти]] |
||
Ред 17: | Ред 18: | ||
[[Категория:Народни инструменти в Узбекистан]] |
[[Категория:Народни инструменти в Узбекистан]] |
||
[[Категория:Арабска култура]] |
[[Категория:Арабска култура]] |
||
⚫ |
Версия от 02:25, 22 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Уд (Шаблон:Lang-ar, Шаблон:Lang-hy, асир. ܥܘܕ — ūd, Шаблон:Lang-tr или Шаблон:Lang-tr, Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-az, Шаблон:Lang-he — ud) или барбет (Шаблон:Lang-fa – barbat) е струнен музикален инструмент, разпространен в страните от Близкия изток, Кавказ и Централна Азия, особено в Армения, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Иран и Турция. Предшественик е на европейската лютня и е пренесен в Европа от арабите по времето на нашествието им в Испания.
Уд е най-известният и важен арабски музикален инструмент, символизиращ съвременната и традиционна арабска музика. Произхожда от по-древния персийски инструмент barbat. Буквално преведено уд означaва "дърво". Инструментът е в основата на всеки вид композиция в миналото. Поради огромното му значение се развива и едно течение на проучване и музикална мисъл, наречено "Школа на Удистите".
Предпочитан е от композиторите и обикновено се свири на него при солови изпълнения на певци. Между VIII и X век удът е имал само 4 струни, олицетворяващи четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. През XV век броят на струните нараства на 6. Инструментът е познат на древните египтяни, сирийци, китайци и персийци. Арабите не случaйно го наричaт "Султан на Арабската музика". Шаблон:Музикален инструмент-мъниче