Унарна операция: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
замяна с n-тире; козметични промени
([A|A] → [A])
м (замяна с n-тире; козметични промени)
{{без източници}}
'''Унарна операция''' в [[математика]]та се нарича [[математическа операция|операция]] с единствен операнд, или с други думи, [[функция]] над един аргумент.
 
За означение на унарните операции се използват различни нотации:
* префиксна нотация: например [[отрицание|''-n'' или ''¬p'']]
* постфиксна нотация: например [[факториел|''n!'']], [[степен (математика)|''n<sup>2</sup>'']]
* функционална нотация: например [[Синус (математика)|''sin x'' или ''sin(x)'']], [[абсолютна стойност|''mod x'' или|''x''| ]], [[натурален логаритъм|''ln x'']], [[десетичен логаритъм|''log x'']]
* други: например [[радикал (математика)|√, „втори корен“]].
 
Тъй като унарните операции имат само един операнд, те се оценяват приоритетно пред останалите операции, които ги съдържат. Например при следния запис:
3 − −2
първият минус представлява [[бинарна операция|бинарната операция]] „[[изваждане]]“, а вторият минус унарната операция „отрицание“. Следователно, първо се оценява унарната операция. По-ясно записано, в скоби, същото изглежда така:
3 − (−2) = 3 + 2 = 5
При радикалите няма нужда от скоби, понеже хоризонталната черта се простира над целия израз и играе роля на своеобразни скоби.
В повечето програмни езици, операторите за инкрементиране и декрементиране могат да бъдат както с префиксна, така и с постфиксна форма, което има значение при работа с променливи. При префиксен запис, стойността на променливата първо се увеличава (или намалява) с единица и после се използва като аргумент на функцията, а при постфиксен запис, извиканата функция използва заварената стойност на променливата и след това тази стойност се увеличава (намалява).
 
Следват два примера, при които оценяването на целочислените аргументи се извършва отляво надясно.
 
; Пример 1

Навигация