Разлика между версии на „Хера“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
Значението на [[култ]]а към богинята през ранния [[Архаична Гърция|Архаичен период]] личи от големите строежи в нейна чест. Най-големите са в два основни центъра - [[Самос]] и [[Арголида]], където са издигнати най-ранните гръцки храмове през 8 век пр.н.е.<ref>{{Cite book|url=https://books.google.tn/books?id=a77yKM26GfYC&pg=PA26&lpg=PA26&dq=the+cult+of+hera&source=bl&ots=46ktGNY3xT&sig=GQRz6TZBTZSxQ5llMVNvdbZMMIs&hl=fr&sa=X&ved=0ahUKEwips--ukarXAhXJPRoKHYmLDWcQ6AEIkQEwEQ#v=onepage&q=temples&f=false|title=The Transformation of Hera: A Study of Ritual, Hero, and the Goddess in the Iliad|last=O'Brien|first=Joan V.|date=1993|publisher=Rowman & Littlefield|isbn=9780847678082|language=en}}</ref>
 
Вероятно Хера е първата богиня, на която древните гърци посвещават покрито светилище на Самос около 800 г. пр.н.е. На същото място по-късно е построен храм - [[Херайон (Самос)|Херайон]] - един от най-големите гръцки храмове. Свещеният [[олтар]], както и при другите сревногръцки храмове, се намира на открито пред храма. Следват една след друга различни постройки, от които трябва да се отбелжат колосалната структура в [[йонийски стил]] на Ройкос и Теодорос от 6 век пр.н.е. и т.нар. ''храм на Поликрат'', който е и с най-големите размери (55 х 108 м) и в него имало 155 колони.
 
В континентална Гърция Хера е особено почитана в Арголида (''Hera Argeia''), като светилището ѝ се е намирало между микенските полиси [[Аргос]] и [[Микена]]<ref>{{Павзаний|3.13.6}}</ref> и в нейна чест като покровителка на земеделието и домашния добитък там се провеждали празненства с процесии ''Heraia''. Храмове на Хера е имало и в [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]]<ref>{{Павзаний|5.16}}</ref>, [[Древен Коринт|Коринт]], [[Тиринт]], Перахора и на свещения остров [[Делос]]. В [[Магна Греция]], в [[Пестум]] има два храма на Хера в дорийски стил, издигнати около 550 и 450 г. пр.н.е. Единият от тях дълго време е смятан за храм на Посейдон, но през 1950-те е посочен като втори храм на Хера.<ref>P.C. Sestieri, ''Paestum, the City, the Prehistoric Acropolis in Contrada Gaudo, and the Heraion at the Mouth of the Sele'' (Rome 1960), p. 11 etc.</ref>

Навигация