Чака: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 26: Ред 26:
}}
}}


'''Ча̀ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. Съпруг на [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], дъщеря на българския [[цар]] [[Георги I Тертер]].
'''Ча̀ка''' е син на [[Златна орда|татарския]] [[темник]] [[Ногай]] и Алака. Съпруг на [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], дъщеря на българския [[цар]] [[Георги I Тертер]].


== Биография ==
== Биография ==


След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]].
След [[1279]] г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род [[Токтай]] въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при [[алани]]те, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си [[Теодор Светослав]]. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата [[Търново|Търновград]].


==== Цар на България ====
==== Цар на България ====
Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299-1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк [[Пламен Павлов]] предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.
Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299-1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк [[Пламен Павлов]] предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.


Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака - Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман.
Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман.


== Семейство ==
== Семейство ==

Версия от 18:01, 23 ноември 2018

Чака
цар на България
Управление1299
НаследилНогай
НаследникТокту
Лични данни
Роден
1256 ?
Починал
Други титлицар на България?
ОбкръжениеСветослав Тертер
Семейство
ДинастияТоктай
БащаНогай
МайкаАлака
БракЕлена, дъщеря на Георги I Тертер
ПотомциКара-Кишек

Ча̀ка е син на татарския темник Ногай и Алака. Съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.

Биография

След 1279 г. се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. След като последният представител на ханския род Токтай въстава срещу баща му и го пленява, изпадналият в немилост Чака се опитва да вземе полагащото му се наследство. Убива мащехата си и брат си, които пожелават да сключат мир с Токтай, и за кратко е хан, но влиза в конфликт с видни военачалници и в крайна сметка те минават на страната на Токту. Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а сетне и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от положението в България по това време той навлиза с остатъците от армията си в България и се явява пред стените на столицата Търновград.

Цар на България

Според традиционните възгледи, наложени в българската историография, през 1299-1300 г. Чака се възцарява като български владетел, след като Теодор Светослав го подкрепя. Българският историк Пламен Павлов предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.

Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай пратил към България голяма войска и обсадил престолния град Търново. Теодор Светослав бързо скалъпил нов заговор, хвърляйки в тъмница самия Чака, който скоро бил удушен. Главата му била пратена на Токтай. Някои считат, че в знак на благодарност Токтай дал част от територията управлявана от Ногай като феодално владение на Теодор Светослав. Синът на Чака – Кара Кишек, с двама свои родственици Джерик Темир и Юлукотлу, по-късно избягали от Токтай и с 3000 конници постъпили на служба при видинския деспот Шишман.

Семейство

Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. От нея той има един син: Кара-Кишек.

Литература

  • John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans, Ann Arbor, 1987.

Външни препратки

Шаблон:История-България-мъниче