Разлика между версии на „Амалтея (спътник)“

| colspan="2" style="text-align:center; background: #000000;"| [[ImageФайл:Amalthea PIA02532.png|215px|Амалтея]]

| 172 km<br>(262&times;146&times;134262×146×134 km)

| 2,1&times;101×10¹⁸ [[килограм|kg]]

[[ImageФайл:Jupiter's moon Amalthea photographed by Galileo.jpg|thumbмини|300px|leftляво|Снимки от апарата [[Галилео (космически апарат)|Галилео]], на които е видна неправилната форма на спътника]]

Амалтея има неправилна форма с размери приблизително 270&times;168&times;150270×168×150 km и дългата и&#768;ѝ ос е ориентирана по посока на [[Юпитер (планета)|Юпитер]]. Повърхността е покрита с множество кратери, най-големите от които са [[Пан (кратер)|Пан]] с диаметър от 100 km и дълбочина 8 km и [[Гея (кратер)|Гея]] с диаметър 80 km и около 15 km дълбочина. Амалтея има две планински вериги —– [[Монс Ликтас]] и [[Монс Ида]], чиято височината достига 20 km.

В миналото се е смятало, че неправилната форма на спътника се дължи на строежа му от материал с относително висока механична якост. При посещението на [[Галилео (космически апарат)|Галилео]] обаче бе установено, че плътността му е едва 1,8&nbsp;g/cm&sup3;&mdash;— и следователно Амалтея би трябвало да е има сравнително високо съдържание на ледове и/или имаща пореста вътрешност. Скорошни наблюдения от [[телескоп]]а [[Субару (телескоп)|Субару]] потвърждават предположенията, че Амалтея има високо съдържание на ледове и следователно не е могла да бъде формирана на сегашната си позиция, защото в противен случай би била разтопена от горещия в миналото Юпитер. За спътника се счита, че най-вероятно е прихванат от гравитацията на планетата [[астероид]].

Подобно на останалите вътрешните спътници на Юпитер, Амалтея се [[синхронно въртене|върти синхронно]] спрямо Юпитер, като дългата и&#768;ѝ ос сочи към планетата. Подобно на [[Йо (спътник)|Йо]], Амалтея излъчва повече топлина отколкото получава от [[Слънце]]то, вероятно поради наличието на [[електрически ток]]ове, породени от пресичането на линиите на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Юпитер.

* [[Едуард Емерсън Бърнард]], ''Откритие и наблюдения на петият спътник на Юпитер'', [http://adsabs.harvard.edu//full/seri/AJ.../0012//0000081,000.html Astronomical Journal '''12''' 1892 г., страници 81&ndash;8581–85]