Борислав Геронтиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
поправка на мъртъв линк
Ред 74: Ред 74:
* [https://web.archive.org/web/20160304115528/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=148391 „На 10-ия етаж в БНТ влизаш усмихнат, излизаш свиреп“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 5 юни 2009
* [https://web.archive.org/web/20160304115528/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=148391 „На 10-ия етаж в БНТ влизаш усмихнат, излизаш свиреп“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 5 юни 2009
* [http://archive.is/fRZZH „Губим и последните остатъци от илюзиите си“], интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 8 май 2013
* [http://archive.is/fRZZH „Губим и последните остатъци от илюзиите си“], интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 8 май 2013
* [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2246664 „Борислав Геронтиев: Станах главен редактор с характеристика – пияница, печалбар, кариерист и курвар“], интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 18 август 2013
* [http://archive.is/tJkc4 „Борислав Геронтиев: Станах главен редактор с характеристика – пияница, печалбар, кариерист и курвар“], интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 18 август 2013
* [https://web.archive.org/web/20140728195430/http://pressadaily.bg/publication/43374-Живеем-в-държавата-на-барбароните- „Живеем в държавата на барбароните“], интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 16 май 2014
* [https://web.archive.org/web/20140728195430/http://pressadaily.bg/publication/43374-Живеем-в-държавата-на-барбароните- „Живеем в държавата на барбароните“], интервю на Таня Джоева, в. „Преса“, 16 май 2014



Версия от 18:02, 27 ноември 2018

Борислав Геронтиев
Роден12 август 1943 г. (1943-08-12) (80 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, повест, мемоари

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Биография

Роден е на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]

Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“ – 1981 г. Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“ – 1983 г. Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“ Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ – 2012 г. Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ – 2015 г.

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. [2]

Автор и водещ на фолклорните предвавания „На чист понеделник" и „Песните на моя народ" в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]

Библиография

Автор е на книги с поезия, проза и публицистика:

  • „Име на песен” (1970)
  • „Обреден хляб” (1975)
  • „Бродове” (1978)
  • „Спомен за вино“ (1981)
  • „Камбани бият“ (1983)
  • „Кладенец в двора“ (1985)
  • „Запели ми са, Латино“ (1985)
  • „Песните на моя народ“ (1987,2003)
  • „Ей, Маратонец“ (1988)
  • „Срамът на срамничето“ (1989)
  • „И става все по-страшно“ (1993)
  • „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
  • „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
  • „Като дойдоха, дойдоха” (1998)
  • „Триединство“ (2004)
  • „Видовден“ (2007)
  • „Кабинет на десетия етаж“ (2012)
  • „Моята антология“ (2015)
  • „Село без черква“ (2018)

Бележки

Външни препратки

За него